Определение № 345 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 365/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на ЗК”Лев инс”АД срещу решение № 513/20г. на Плевенски окръжен съд, с което на основание чл. 49 ЗЗД е осъдено „ВиК”ЕООД гр. Плевен да плати на ищците О. Р. С., В. Г. П., Г. В. П. и Б. В. П. съответно 9860,26лв за първия и по 3286,75лв. на всеки от останалите трима и е осъдено застрахователното дружество на основание чл. 435 КЗ, по предявен обратен иск, да плати на „ВиК”ЕООД сумата от 15000лв.. Касационната жалба е недопустима на основание чл. 280, ал.3 ГПК в частта, с която е обжалвано въззивнотно решение, постановено по исковете на В. П., Г. П. и Б. П., защото цената на иска за всеки от тях е под 5000лв.. Висящ е спорът между О. С., ответникът ВиК”ЕООД и подпомагащата страна ЗК”Лев инс”АД за това дали „ВиК”ЕООД дължи обезщетение на ищеца по чл. 49 ЗЗД заради причинени вреди на къщата му от авария на водопроводната улична мрежа. В срока за отговор „ВиК” ЕООД са оспорили правото на собственост на ищеца върху недвижимия имот, законността на построената сграда, както и наличието на причинна връзка между аварията и вредите по къщата. Застрахователното дружество е привлечено като подпомагаща страна на ответното дружество. Едновременно с това е предявен обратен иск срещу застрахователя, поради сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност към трети лица” между ВиК”ЕООД и ЗК”Лев инс”АД. В срока за отговор застрахователят се е присъединил към отговора на исковата молба на „ВиК”ЕООД. Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца е бил собственик на сградата поради учредено и реализирано право на строеж, а сградата е била построена по одобрен архитектурен проект. Причинната връзка между аварията и вредите по къщата се доказвали от приетата по делото съдебно- техническа експертиза. А противоправността се изразявала в неизпълнение на задължение на дружеството за поддръжка и ремонт на ВиК съоръженията. В касационната жалба касаторът „Лев инс” АД подържа становище, че аварията е била причинена от непреодолима сила, освен това не била доказана причинната връзка между аварията и вредите, и ищецът е съпричинил вредите, защото не е положил грижата на добър стопанин при строителството и поддръжката на къщата. Липсвало противоправно поведение на служители на първия ответник. Твърди се, че съдът неправилно е приел първия вариант от заключението на вещото лице за оценка на щетите по къщата. Във връзка с възражението, че не била установена причината за аварията, в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния конкретизиран и уточнен въпрос: „Необходимо ли е при налагане на отговорността по чл. 49 ЗЗД вредите да са настъпили при или по повод на изпълнение на работа, възложена на служители на дружеството?”. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото отговорът на поставения въпрос не би променил изхода на делото. По този въпрос няма спор между страните, нито въззивният съд е приел обратното на становището на касатора или в противоречие с практиката на ВКС. Като противоправност и причина за аварията, Плевенският окръжен съд е квалифицирал бездействието на служители на ВиК дружеството, представляващо неизпълнение на задължение за извършване на ремонт и поддръжка на ВиК мрежата, защото задължението за ремонт и подръжка на мрежата не е изискуемо само при настъпила вече авария, а е изискуемо от момента на възникване на договорното правоотношение. Също така нито ВиК”ЕООД и нито ЗК”Лев инс”АД в срока за отговор са направили твърдения за наличие на непреодолима сила като причина за аварията и това обстоятелство е останало извън предмета на доказване, поради което е прието за установено, че причина за аварията е бездействието за извършване на ремонт и поддръжка. При този изход на делото, в полза на О. С. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 900лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО