Определение № 60756 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2021 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 09.03.2021г. по гр.д.№17/2021г. на ОС Видин, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1-3 КТ. Жалбоподателят – Е. Ю. К., чрез процесуалния си предстанител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Ответникът Община Видин, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Е. Ю. искове срещу Община Видин, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № ПО-02-14-25/09.03.2020г. на Кмета на община Видин за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител - пропускателен режим“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3660 лева за периода от 10.03.2020г. до 10.09.2020г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното издължаване като неоснователни. Установено е по делото, че ищецът е работил на длъжност „изпълнител - пропускателен режим” в отдел „Контрол и опазване на обществения ред“ в ответната община и със Заповед № ПО-02-14-25/09.03.2020г. на Кмета на община Видин трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата, считано от 10.03.2020г. С предизвестие от 09.03.2020г. Констатирно е от представеното длъжностно разписание на Общинска администрация – Видин към 16.12.2019г., че в специализираната администрация в отдел „Контрол и опазване на обществения ред“ числеността на персонала е 6 броя, от които 1 брой „началник отдел“, 4 броя „инспектор“ и 1 брой „ изпълнител - пропускателен режим“ - длъжността, изпълнявана от ищеца. Установено е, че с решение № 3, взето с Протокол № 2/07.02.2020г. Общински съвет - Видин е утвърдил структура на Общинска администрация – Видин в одобрената численост 166 щатни бройки, в т.ч. кмет на община - 1 брой, кметове на кметства - 12 броя, заместник кмет на община - 4 броя, кметски наместници - 21 броя, обща администрация 38 щатни бройки, специализирана администрация - 89 щатни бройки. Прието е за установено, че със Заповед № РД-02-11-210/02.03.2020г. на кмета на община Видин е утвърдено длъжностно разписание, считано от 09.03.2020г., като съглесно същото отдел „Контрол и опазване на обществения ред“ е с численост 5 броя длъжности- 1 брой „началник отдел“ и 4 броя „инспектор“, като длъжността на ищеца „изпълнител - пропускателен режим“ е премахната. Съдът е приел, че от доказателствата по делото е установено, че при новата структура на Общинска администрация Видин изцяло е закрита заеманата от ищеца длъжност и според длъжностното разписание, в сила от 09.03.2020г., заеманата от ищеца длъжност „изпълнител - пропускателен режим“ не съществува. Съдът е приел за неоснователно възражението на ищеца, че е следвало да се извърши подбор между служителите в отдела, тъй като трудовите функции на заеманата от него длъжност и останалите длъжности са различни. Установено е по делото от представените длъжностни характеристики, че длъжността на ищеца „изпълнител пропускателен режим“ е длъжностно ниво 14, с наименование на длъжностното ниво: ниво изпълнител. Основното трудово задължение е извършване на действия по охрана и сигурността на сградата на Община Видин, изпълнение на пропускателния режим съгласно правилника за вътрешния ред и правилата за пропускателен режим. Констатирано е, че длъжността „инспектор“ в същия отдел, видно от длъжностните характеристики, е свързана с осъществяване на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически и юридически лица под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни нива, както и събирането, обработването и систематизирането на информация във връзка с контролната дейност, като длъжността инспектор е длъжностно ниво 9, с наименование на длъжностното ниво: експертно ниво 5. Прието е, че една от длъжностите в отдела е „инспектор „Охрана на труда и ППО“, която е длъжностно ниво 10, с наименование на длъжностното ниво: експертно ниво 6 и от представената длъжностна характеристика, се установява, че тази длъжност подпомага Началник отдела за планиране и организация на дейността на отдела по отношение на общественият ред и сигурността на територията на Община Видин. При анализ на възложените трудови функции за всяка от длъжностите съдът е приел, че трудовите задължения на ищеца са били сведени само до извършване на действия по охрана и сигурността на сградата на община Видин и изпълнение на пропускателния режим, докато трудовите задължения на длъжността „инспектор“ са съвсем различни, поради което работодалят не е бил длъжен да извършва подбор. По тези съображения съдът е счел, че прекратяването на трудовото правоотношение е законно и е отхвърлил предявените искове. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: кой носи доказателствената тежест за установяване предпоставките за прекратяване на трудов договор, следва ли преценката за идентичност на трудовите функции да се извърши конкретно с оглед естеството на възложената работа или е достатъчно да се сравнят само наименованията на длъжностите за да се извърши сравнение на трудовите фунции при съкращаване на щата и извършване на подбор. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че по поставените за разглеждане от жалбоподателя въпроси не следвада се допуска касационно обжалване, тъй като същите са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. В практиката се приема, четъй като с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление – предмет на делото е съществуването на това потестативно право и затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Приема се, че съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, както и да размести доказателствената тежест в случаите, при които ищецът не е оспорил истинността на отразените обстоятелства в представения от ответника-работодател писмен документ, обективиращ преценката за подбора. В трайната практика на ВКС е застъпено разбирането, че когато се намалява броя на заемащите определена длъжност работодателят е длъжен да извърши подбор между всички изпълняващи еднаква или несъществено отличаваща се трудова функция. По така поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на ІІІ ГО и № 257 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1480 по описа за 2010 г. на ІІІ ГО на ВКС. Според тази практика дори и част от задълженията на длъжността по стария щат да са запазени, е налице реално съкращаване в щата, ако липсва идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Такава идентичност липсва, когато са включени функции, които променят съществено новата длъжност. На основание чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника сумата 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложените съображения, съдът