Определение № 439 от 28.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. С определение №363 от 26.05.2010г. по ч.гр.д.№439/2010г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено разпореждането от 14.04.2010г. по гр.д.№1707/2009г. на Добричкия районен съд, с което е отказано освобождаване на Г. И. Д. от заплащане на държавна такса за подаване на въззивна жалба. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от дължимата държавна такса, тъй като молителят получава трудово възнаграждение и има недвижимо имущество. Частна жалба срещу въззивното определение е подадена от Г. Д.. В изложението към нея той поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване като счита, че е от значение за точното прилагане на закона да се определи обективен и безспорен критерий кои физически лица нямат достатъчно средства да заплащат такси и разноски по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК. Ответникът в производството М. И. Д. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивния съд. Не е налице обаче соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Изброени са обстоятелствата, които се вземат предвид при преценката на съда, като изброяването не е изчерпателно. Разпоредбата е максимално конкретна и определя обективни критерии, по които се преценява дали едно лице може да заплати държавната такса или не. Не може обаче нито по законодателен, нито по тълкувателен път да се създаде едно общовалидно правило, което да важи във всички случаи, тъй като те са различни, при всяка молба се преценяват различни обстоятелства и се взема различно решение. Съдът не би могъл да внесе чрез тълкуване нищо по-различно от това, което законодателят е вложил в текста, затова не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,