Определение № 497 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5826/2015 г.

Производството е образувано по касационни жалби на П. Х. Н.-У. и И. П. С. срещу Решение № 1029/ 19.05.2015 г. по в.гр.д.№ 1457/12 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение от 14.12.2011 г. по гр.д.№ 664/08 г. на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора против И. Н. М. и Л. И. М. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.97, ал.3 и чл.97, ал.4 ГПК /отм./, предявени по реда на чл.118 ГПК /отм./- за установяване, че пълномощно рег.№ 952/ 21.01.2000 г., заверено в консулска служба Тел А.- И., не е подписано от лицето П. И. С., респ. за установяване наличието на престъпно обстоятелство при извършването на заверката от служител при консулската служба на Република България в Тел А.- И., като в тази му част въззивният съд е прекратил производството като недопустимо; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от П. Х. Н.-У. против И. Н. М. и Л. И. М. установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК във връзка с чл.75, ал.2 ЗН- за прогласяване нищожността на съдебната делба, извършена по гр.д.№ 12867/2000 г. на СРС, 57 състав.

С Определение № 15/ 20.01.2016 г. производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д.№ 5/ 2014 г. на ОСГТК, тъй като част от въпросите, с оглед на които се иска допускане на касационно обжалване от двамата касатори, е предмет и на тълкувателното дело, а именно: Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване с имущество на упълномощителя, както и какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен договора. Тълкувателното дело е приключило с обявяване на Тълкувателно решение № 5/ 2014 от 12.12.2016 г., с оглед на което следва да се приеме, че е отпаднала отрицателната процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по спряното дело и същото следва да бъде възобновено във фазата на произнасяне по искането за допускане на касационното обжалване.

В приложеното към касационната жалба на П. Х. Н.-У. изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани четири правни въпроса, които според касатора са от обуславящо значение за правилността на изводите на въззивния съд и произнасянето по които от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК тези въпроси са следните:

1. С предявяване на иск за собственост от страна на част от съсобствениците прекъсва ли се придобивната давност в полза на ответника за идеалната част на съсобственика, който не е упражнил правото си на иск?

2. Допустимо ли е в мотивите на решението си съдът да приема, че в протокол за одобряване на съдебна спогодба, който е от значение за установяване на фактите по спора, е допусната очевидна фактическа грешка, ако същата не е поправена от съда, одобрил спогодбата?

3. Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване с имущество на упълномощителя, както и какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен договора?

4. Действителен ли е договор за съдебна делба-спогодба, одобрен от съда, по отношение на съделител, представляван от пълномощник, овластен да сключва от името на упълномощителя договор за доброволна делба пред нотариус, ако липсва изрично овластяване за сключване на съдебна спогодба?

Въпросите, с оглед на които се иска допускане на касационно обжалване на решението на САС от касатора И. П. С., уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, са следните:

1. Действителна ли е делба, извършена с участието на пълномощник, ако пълномощното не е автентично?

2. Действителна ли е делбата и какъв е видът недействителност в случай, ако разписката, която според насрещната страна обективира потвърждаване на извършените при сключване на договора за делба действия без представителна власт, не е автентична?

3. Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване с имущество на упълномощителя, както и какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт при липса на потвърждение от лицето, от името на което е сключен договора?

По отношение на първия въпрос се твърди наличие на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК /неправилно квалифицирано от касатора по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ основание за допускане на касационното обжалване поради несъобразяване на въззивното решение с незадължителна практика на ВС на НРБ, постановена при действието на ГПК /отм./, а именно Решение № 1906/ 20.10.1959 г. по гр.д.№ 5643/59 г. на ІІІ г.о. По отношение на останалите два въпроса се поддържа, че касацията следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид липсата на практика на ВКС по същите.

В касационните жалби са развити съображения за недопустимост на обжалваното въззивно решение, като при условията на евентуалност се поддържа, че същото е неправилно поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли се за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

Ответниците по касационните жалби- И. Н. М., Л. И. М., Т. Н. Е., П. Д. С., М. В. С., Р. В. С., Л. М. Т., И. Г. С. и А. Х. Я. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят касационното обжалване на въззивното решение на САС да не бъде допускано предвид липсата на основанията за това, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Х. Н.-У. против И. Н. М. и Л. И. М.. Ищцата поддържа, че е ответник по предявен срещу нея от ответниците иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за присъждане в тяхна полза на обезщетение за ползване без основание на апартамент № 3 в [населено място], [улица], бл.№ 9а, ет.1, заедно с принадлежащото към него зимнично помещение и 2,05% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Поддържа, че претенцията на ответниците да са собственици на посочения апартамент се основава на съдебна делба-спогодба по гр.д.№ 12867/ 2000 г. на СРС, 57 състав между наследниците на Сетка И. И., като по силата на делбата имотът е бил възложен в дял на ответницата И. М. по време на брака й с ответника Л. М., като в полза на останалите съделители е уговорено парично уравняване на дяловете им. Ищцата заявява, че така извършената делба е нищожна по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН поради неучастие в същата на сънаследника П. И. С., като в тази връзка се излага, че макар и същият да е бил конституиран като съделител и при сключване на спогодбата да е бил представляван от адвокат, пълномощното в полза на последния е неистинско. С молба от 29.04.2010 г., подадена до първоинстанционния съд в изпълнение на дадени указания да заяви, дали твърди да притежава собственически права върху процесния имот, ищцата е заявила „алтернативно”, че притежава ¼ ид.ч. от имота на основание оставено в нейна полза саморъчно завещание и поради това е следвало да участва в делбата. Моли да бъде постановено решение, с което се признае за установено, че извършената по гр.д.№ .№ 12867/ 2000 г. на СРС, 57 състав делба е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН. Предявява и иск по чл.97, ал.3 ГПК /отм./ за установяване неистинността на пълномощното в полза на адв.Т. Я.-Д. от съделителя П. И. С., въз основа на което последният е бил представляван в делбата, както и иск с правна квалификация чл.97, ал.4 ГПК /отм./ за установяване на престъпно обстоятелство- съставяне на неистински документ.

С определение от 06.03.2013 г. въззивният съд е дал на ищцата указания да отстрани нередовността на исковата си молба по чл.75, ал.2 ЗН, като насочи иска си и срещу останалите участници в делбата, която иска да бъде призната за нищожна, като на това основание с определение от 29.04.2013 г. като ответници са конституирани и лицата Т. Н. Е., П. Д. С., М. В. С., Р. В. С., Л. М. Т., И. Г. С., А. Х. Я. и И. П. С..

За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на П. Н.-У. за установяване нищожността на делбата от 2000 г. е отхвърлен, въззивният съд е приел, че същата не разполага с вещни права по отношение на делбения имот и като такава не е имал право на участие в делбата като основание да може да претендира по исков път установяване на нейната недействителност. В тази връзка е съобразено, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 35348/09 г. на СРС е отречено потестативното й право на делба по отношение на процесния апартамент, а с влязло в сила решение по гр.д.№ 5368/96 г. на СГС е уважен иск по чл.108 ЗС в полза на наследниците на Сетка И. срещу П. Н.-У. за същия имот. В частта относно предявените искове по чл.97, ал.3 и ал.4 ГПК /отм./ първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото- прекратено, поради липса на правен интерес за ищцата да се позовава на неистинност на пълномощно, изхождащо от трето лице, като по отношение на иска за установяване на престъпно обстоятелство е посочено и това, че доказването на същото няма обуславящо значение за субективни права на самата ищца.

След приключване на въззивното производство, с Решение № 117/ 10.11.2015 г. по гр.д.№ 710/2015 г. на ІІ г.о. са отхвърлени предявените от И. Н. М. и Л. И. М. против П. Н.-У. искове за нищожност на оставеното в полза на последната саморъчно завещание от Сетка И. за процесния апартамент на основание чл.42, б.”в” ЗН, както и установителен иск за собственост на същия на основание наследство и давност.

С оглед така изложените решаващи правни мотиви, поставени в основата на обжалваното въззивно решение, настоящата касационна инстанция намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по отношение на частта от въззивното решение, обективираща произнасяне по съществото на исковата претенция по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.75, ал.2 ЗН- предвид вероятността в тази му част решението да е недопустимо поради липса на правен интерес на ищцата от предявения иск /ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК/. Според задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК /напр. Решение № 472/12 от 21.01.2013 г. по гр.д.№ 231/11 г. на І г.о./, трето лице, което няма качеството на сънаследник, а твърди самостоятелни права върху имота, предмет на делбата, няма правен интерес от предявяване на иск за установяване на нейната нищожност, тъй като разполага с възможността на общо основание да защити правата си чрез осъдителен или установителен собственически иск. Липсата на правен интерес от предявен иск за установяване нищожност на делбата поради това, че трето лице, различно от ищеца, не е било надлежно представлявано поради неистинност на пълномощно от негово име, следва и от задължителните указания на т.2 от ТР № 5/14 от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/14 г. на ОСГТК, според които само лицето, от чието име е сключен договор без представителна власт, може да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗН, като на основание чл.44 ЗЗД това правило намира приложение и за едностранните упълномощителни сделки.

В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявените установителни искове с правна квалификация чл.97, ал.3 и ал.4 ГПК /отм./, обжалваното въззивно решение е съобразено с цитираните по-горе задължителни указания на т.2 от ТР № 5/14 от 12.12.2016 г. по т.д.№ 5/14 г. на ОСГТК относно липсата на правен интерес трето лице да се позовава на недействителността на договор /едностранна сделка/ поради липса на представителна власт, с оглед на което липсват основания за допускане на касационно обжалване.

Колкото до това, че в случая е подадена касационна жалба и от наследника на лицето, по отношение на което се твърди, че не е било надлежно представлявано при извършване на делбата- П. И. С., следва да се посочи, че същото участва в процеса не като ищец, упражнил правото си на иск за установяване нищожността на делбата с участието на неговия наследодател, а като ответник, конституиран за първи път в процеса пред въззивния съд в изпълнение на дадени от съда указания за отстраняване нередовност на исковата молба. Производството е образувано по искова молба, подадена единствено от П. Н.-У., по отношение на която следва да бъдат съобразено изложеното по-горе относно липсата на правен интерес от търсената защита като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на процеса.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да представят доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на жалбите им в размер на 510,63 лв. всеки от тях.

Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение