Определение № 282 от 15.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1502/2011 г.

Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК. С решение от 27.05.2011 г. по гр. д. № 14 938/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV – Д състав, е отменено решението от 25.10.2010 г. по гр. д. № 55 172/2009 г. на Софийския районен съд, І ГО, 32 състав в частта, с която е признато за установено, че Л. М. П. дължи на [фирма] – [населено място] плащане на разликата над 1 437. 35 лв. до 2 486. 38 лв. за периода от м. ноември 2003 г. до м. април 2008 г. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва, считано от 18.12.2008 г. до окончателното изплащане и вместо него е признато за установено по предявения иск, че Л. М. П. дължи на [фирма] – [населено място] сумата от 1 437. 35 лв. – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 18.12.2005 г. до м. април 2008 г., а решението в останалата му обжалвана част е потвърдено. Против решението на Софийски градски съд в частта, в която след отмяна решението на Софийския районен съд в съответната му част, е признато за установено по предявения иск, че Л. М. П. дължи на [фирма] – [населено място] сумата от 1 437. 35 лв. – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 18.12.2005г. до м. април 2008г., е постъпила касационна жалба от [фирма] – [населено място]. Излагат се оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК и се иска да бъде отменено с произтичащите от това последици. В изложението към касационната жалба искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК. Ответникът по касация – Л. М. П. изразява становище за недопускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол, респ. за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл. 280, ал. 2 от ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – т. е. 21.12.2010 г., като според пар. 25 от този закон по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени от касатора обективно съединени установителни искове за парични вземания, чиято цена е съответно 3 754. 65 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за исковия период и 1 743. 65 лв. – мораторна лихва върху главницата, за времето от 01.04.2002 г. до 20.11.2008 г. Решението е постановено на 27.05.2011 г., а касационната жалба е подадена на 15.07.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.). Предвид цената на всеки от предявените обективно съединени искове, която е под предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК минимални прагове за допустимост на касационното обжалване, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение