Определение № 2333 от 27.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 594/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Й. С. срещу решение № 713/23.11.2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 949/02.08.2022 г. за отхвърляне на предявените от касатора срещу „МЕТРО ПЛЮС“ ООД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване нищожността на четири решения, взети от общото събрание на съдружниците на датата 12.03.2021 г.

Касаторът заявява оплаквания срещу въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че разрешаване на спора по т. дело № 492/2021 г. на СГС е от значение за основателността на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, предмет на производството по т. д. № 927/2022 г. на СГС, чийто инстанционен контрол е иницииран в настоящото производство. С влязло в сила решение съдът по т. д. № 492/2021 г. е отменил изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество, поради което той не е загубил качеството си на съдружник и е следвало да участва при вземане на решенията от 12.03.2021 г. Тези решения са нищожни, защото другият съдружник не е имал компетентността да ги взема еднолично. Релевираната нищожност следва да бъде установена, а въззивното решение – отменено. Претендира присъждане на разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК навежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на следните въпроси:

1. „Решението на общото събрание за изключване на съдружник в ООД поражда ли незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците?“

2. „Решението за изключване на съдружник в ООД, което не е вписано в ТР, поражда ли незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците или взетото решение поражда своите последици спрямо съдружниците, считано от вписването в ТР съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ?“

3. „Влязъл в сила акт за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание в ООД за изключване на съдружник има ли обратно действие или решението действа занапред?“

Ответникът „МЕТРО ПЛЮС“ ЕООД не подава отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Предмет на исковото производство са предявени от А. Й. С. срещу „МЕТРО ПЛЮС“ ЕООД искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ и чл. 124, ал. 1 ГПК за отмяна, евентуално за установяване нищожността на решения, взети от общото събрание на съдружниците в „МЕТРО ПЛЮС“ ООД на датата 12.03.2021 г. за промяна начина на управление на дружеството, промяна на адреса на управление, за ангажиране отговорността на А. С. в качеството му на бивш управител и за предявяване на иск срещу него по реда на чл. 145 ТЗ, както и за приемане на нов учредителен акт на дружеството. С първоинстанционното решение е прекратено производството по исковете с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ и в тази част то е влязло в сила като преминало инстанционен контрол /определение № 726/10.11.2022 г. по ч. т. д. № 927/2022 г. на САС и определение № 395/05.06.2023 г. по ч. т. д. № 253/2023 г. на ВКС, II т.о./. По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е постановено отхвърлително решение, което е било обжалвано от ищеца пред състав на Апелативен съд София.

За да потвърди решението на Софийски градски съд по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивният съд е съобразил липсата на спор относно фактите, че ищецът е бил съдружник и управител в ответното дружество, но с решения от 09.03.2021 г. е бил изключен като съдружник, дяловете му са били поети от оставащия такъв. Сочените решения не са вписани по партидата на ответника, тъй като по депозираното заявление пред АВ е постановено определение по ч. т. д. № 1792/2021 г. на СГС за спиране на вписването по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с мотив висящност на искови производства по т. д. № 492/2021 г. и по т. д. № 953/2021 г. на СГС с предмет незаконосъобразността/нищожността на решенията от 09.03.2021 г. и 12.03.2021 г.; на 12.03.2021 година са взети решения от заявилия се като едноличен собственик на капитала „Е. Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“, чрез пълномощник Кочибей Алтухан за промяна на начина на управление и представителство на ответното дружество, за промяна адреса на управление на дружеството и за ангажиране отговорността на бившия управител на дружеството и ищец в производството по реда на чл.145 ТЗ, както и за приемане на нов учредителен акт на дружеството; решенията от 12.03.2021 г. не са вписани в ТР по партидата на ответника; между страните е налице висящ процес по искова молба с вх. №308054/19.04.2021 г., подадена от ответника срещу ищеца, по която е образувано т. д. № 693/2021 г. на СГС, което е спряно до приключване на исковото производство по т. д. № 953/2021 г. на същия съд. При тези констатации въззивният съд е приел, че спорът е правен и е споделил изводите на първостепенния съд за наличие на правен интерес в полза на ищеца от поддържане на заявените установителни искове. Приел е за неоснователни оплакванията относно недопустимостта на обжалваното решение поради постановяването му въпреки висящността на спора по т. д. № 492/2021 г. относно решението за изключване на ищеца като съдружник и последвалите от това останали решения, като е преценил липсата на преюдициалност между соченото производство и спора относно валидността и законосъобразността на решенията от 12.03.2021 г., изхождайки от конститутивния характер на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ и действието занапред на евентуално позитивното за ищеца съдебно решение. При тези съображения съставът на Апелативен съд София е приел, че дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно чл. 269, пр. 2 от ГПК.

Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., на ОСГК, ВКС е посочил, че нищожно е липсващото (невзето) решение на ОС, което е отразено като съществуващо в протокол на ОС или в протоколната книга на дружеството, или е вписано в търговския регистър, както и решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и учредителния акт. В отлика от състава на СГС въззивният състав е приел, че ищецът твърди нищожност на решенията от 12.03.2021 г. единствено поради липса на компетентност на приелия ги съдружник „Е. Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“. Нищожността се обосновава от ищеца с отмяна на решението за изключването му поради уважен иск по т.д. № 492/2021 г. на СГС и невписване на решението за изключването на ищеца А. Й. С. в ТР, поради което на основание чл. 140, ал. 4 ТЗ то не е породило последици, респективно другият съдружник не е станал едноличен собственик на капитала и не е имал компетентност на вземе решенията, предмет на настоящото производство, т.е. ищецът твърди, че органът /ОС/ в случая е нелегитимен. Този извод е мотивирал решаващия състав да откаже обсъждане на мотивите, изложени от СГС, касаещи квалификацията на атакуваните решения като липсващи, невзети и оттам нищожни. Позовавайки се формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, въззивният съд е посочил, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците, и това действие не е поставено в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл. в хипотезата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, е по отношение на трети лица. След като с решение на ОСС от 09.03.2021 г. ищецът А. Й. С. е бил изключен като съдружник в дружеството ответник, това решение е породило своето незабавно действие по отношение на съдружниците и самото дружество и до отмяната му с влязъл в сила съдебен акт, решението от 09.03.2021 г. е породило целените и произтичащи от него правни последици. От тук е направил извод, че към датата на вземане на решенията от 12.03.2021 г. ищецът не е притежавал качеството съдружник в ответното дружество „МЕТРО ПЛЮС“ ООД, поради което не може да се приеме за основателно твърдението, че към този момент ръководният орган на дружеството общото събрание е включвало и А. Й. С.. Този извод според съд не се променя и от обстоятелството, че с решение № 260042/19.01.2023 г., постановено по т. д. № 492/2021 г. на СГС и влязло в сила на 24.05.2023 г., на основание чл.74 ТЗ решенията от 09.03.2021 г. за изключване на А. Й. С. като съдружник, поемане на дружествения му дял от съдружника „Е. Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“ и изготвяне на счетоводен баланс за уреждане на имуществените последици по чл. 125, ал. 1 ТЗ са били отменени. Това е така, предвид конститутивния характер на иска по чл. 74 ТЗ и действието на съдебното решение напред във времето. Изложеното е мотивирало съда да направи заключение, че към момента на провеждане на ОС на „МЕТРО ПЛЮС“ ООД, на което са били взети решенията, предмет на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът не е притежавал качеството съдружник в дружеството. С оглед изложеното, съдът е формирал извод, че процесните решения от 12.03.2021 г. не са взети при липса на компетентност на едноличния собственик на капитала „Е. Груп Улусларарасъ Ташъмаджълък Сеяхат Ве Тиджарет Аноним Ширкети“, тъй като той е бил единствен носител на дружествените дялове. Поради това е приел разрешението, дадено и от първостепенния съд, че исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожността на решенията на ОС на „МЕТРО ПЛЮС“ ООД от 12.03.2021 г. като взети извън неговата компетентност са неоснователни и недоказани.

Не са обосновани от касатора заявените основания за факултативен достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което въззивното решение не може да бъде селектирано за извършване на контрол по същество.

И трите въпроса са обуславящи произнасянето на въззивния съд, но по отношение на тях не е удовлетворен нито един от двата допълнителни критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросите са разрешени изцяло в съответствие със задължителната и казуална практика на ВКС, а именно ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., решение № 690/2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на II т. о., решение № 135/2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на I т. о. на ВКС. Отделно цитираното от касатора определение № 264/2018 г. по ч. т. д. № 829/2018 г. не кореспондира с исковата защита, тъй като разрешението, дадено с определението, касае искове по чл. 74 ТЗ, а не искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, каквито единствено са предмет на обжалваното в настоящото производство въззивно решение. Действително, сочената от касатора практика е консолидирана с т. 2 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК, ВКС и потвърдена в последваща казуална такава /определение № 816/02.04.2024 г. по ч. т. д. № 1730/2023 г. на ВКС, I т.о./, мотивирана от разбирането, че целта на исковата защита по чл. 74, ал. 1 ТЗ е членствените права на изключения съдружник да бъдат възстановени в пълен обем, т. е. в обема, в който са съществували към момента на прекратяване на участието му в дружеството. Поради това изключеният съдружник е активно процесуалноправно легитимиран да атакува решенията на общото събрание, обусловени от решението за изключването му като съдружник, независимо дали те са взети на едно и също или на различни заседания на общото събрание на съдружниците в ООД. В тази хипотеза изключеният не може да бъде третиран като чуждо за дружеството лице. В процесната хипотеза обаче допустимостта на исковата защита по чл. 74 ТЗ в полза на ищеца А. С. е отказана с влязъл в сила акт. Ето защо и цитираната практика е неотносима към въпроса.

По втория и третия въпрос достъп до касация е мотивиран с наличието на необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото. За да бъде удовлетворено изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК при наличие на сериозна по обем практика на касационната инстанция, от която въззивния съд не се е отклонил, а именно, че решението за изключване на съдружник поражда действие в отношенията между него и дружеството незабавно и, че действието на съдебно решение по уважен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в ООД настъпва занапред, то е необходимо касаторът да изложи сериозни и задълбочени доводи защо счита, че тази практика е неправилна и има нужда от промяна или осъвременяване с оглед промяна на обществено-икономическите условия. Подобни доводи и правни съображения не са изложени от жалбоподателя, а единствено декларативно е заявено, че съществуващата практика на ВКС е неправилна. Това не е достатъчно, за да бъде допуснато обжалваното решение до касационен контрол. С т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС е разяснено по задължителен начин, че касационната инстанция няма задължението служебно да извежда доводи в полза на една или друга теза с цел достъп до контрол по същество на атакуван въззивен съдебен акт.

Изложеното мотивира извод за отказ въззивното решение да бъде селектирано и допуснато до касация.

Предвид изложеното, и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС