Определение № 923 от 15.10.2015 г. на ВКС по д. № 3220/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №2960/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Н. М. срещу касатора иск по чл.222, ал.3 КТ за сумата 7 600 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска и деловодните разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Не поставя обаче точно и ясно правен въпрос от предмета на спора като общо основание за допускане на обжалването, нито обосновава специфичните допълнителни основания за допускане на обжалване в сочените две хипотези. Позовава се на ТР №1/19.02.10 г. относно задължението на ВКС служебно да допусне обжалване на въззивното решение, ако има вероятност то да е недопустимо или нищожно. В случая данните по делото не сочат на такава вероятност – решението на въззивния съд е постановено от тричленен съдебен състав по въведения с исковата молба и въззивната жалба предмет на спора, между надлежните страни по него. Касаторът също не се позовава на нищожност и недопустимост на решението, а сочи в жалбата си, че то е „незаконосъобразно, немотивирано и неправилно”- осн. по чл.281,т.3 ГПК, за които ВКС не се произнася в производството по чл.288 ГПК, и моли да бъде отменено. В изложението не се оспорва, че ищцата е работила в ответното дружество, трудовият й договор е прекратен на осн. чл.328, ал.1,т.10 КТ, дължи й се обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и не е получила присъдената й част от него. Въззивният съд е констатирал, че извънсъдебната спогодба за разсрочено плащане на обезщетението, на която се позовава дружеството, не е представена по делото/ не е постигната и в съдебно заседание по предложение на ответника/ и затова възраженията му, основани на нея са приети за неустановени и неоснователни. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.