Определение № 815 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2050/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. К., гражданин на Република Турция срещу решение № 87 от 14.04.2020 г. по гр. дело № 81/2020 г. на ДОС /Добрички окръжен съд/. Ответникът Община Тервел, [населено място] не е взел становище. Окръжна прокуратура – [населено място] не е взела становище. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. ВКС намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: С цитираното по – горе решение, състав на ДОС е отменил решение № 142 от 18.11.2019 г. по гр. дело № 218/2019 г. на Районен съд – Тервел и вместо него е постановил отхвърляне молбата на М. К., [дата на раждане] от Република Турция, [населено място] за отстраняване на допусната грешка /вписване на неверни данни/ в пресъставения от Община Тервел акт за граждански брак № 151 /21.08.2017 г. по отношение на вписаното фамилно име „М.“, вместо фамилното име, което е приела след сключване на брак – „К.“. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че според чл. 72, ал. 5 ЗГР, ако в преписа съпруг е вписан с име, което съществено се различава от името, с което е вписан в регистъра на населението за съставяне на акта за сключен граждански брак се представя документ от който е видно, че имената са на едно и също лице, но при съставяне на акта се вписват имената така както са вписани в регистъра на населението. Идентична е и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредбата за функциониране на единната система за гражданска регистрация от 21.05.2012 г. С оглед директното приложение на закона, съставът е приел, че при съставеният акт за граждански брак правилно е било вписано фамилното име на съпруга на молителката, така както то фигурира в регистрите за гражданско състояние на Република България. Настоящият състав счита постановеното решение за вероятно недопустимо, с оглед нередовното сезиране и произнасяне по нередовна молба. Този извод произтича от наличие на противоречие между обстоятелствена част и петитум, тъй като молителката твърди, че е гражданин на Република Турция омъжена за български граждани /с двойно гражданство /, чиито имена в регистъра са записани „А. Н. М.“. От друга страна твърди, че този нейн съпруг е известен в Република Турция с друго име, като иска да не бъде съобразен българския регистър, а същият да бъде променен съобразно нейните твърдения в противоречие с чл. 72, ал. 5 ЗГР. Следва да се посочи, че освен това в молбата отсъстват и задължителните реквизити, отразени в чл. 543 ГПК, като задължително нейно съдържание. Всичките тези обстоятелства не са съобразени от въззивния съд, който не е спазил служебното си задължение за самостоятелен контрол върху редовността на сезирането си, поради което налице са предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на вероятната му недопустимост. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение