Определение № 4557 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1338/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение №.1136/ 12.11.24 по г.д.№.1629/24 на АС София, с което е потвърдено решение №.264/21.12.23 по г.д.№.165/22 на ОС Враца за отхвърляне на предявените от комисията срещу Д. Е. П. и Х. Ц. М. искове с правно основание чл.153 ал.1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно изброено в решението имущество на обща стойност 120799,33лв. Ответните страни Д. Е. П. и Х. Ц. М. оспорват жалбата, в това число с твърдения, че не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК; претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието, че на отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи незаконно придобито имущество /чл.141/, за което няма установен законен източник /чл.5 ал.1/; за да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация, трябва да се установи кумулативното наличие на предпоставките: 1) привличане на лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл.108 от закона, 2) в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително несъответствие-което според легалната дефиниция /§ 1 т.3/ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава определен размер (150 000лв. в настоящия случай) за целия проверяван период, 3) наличие на незаконно придобито имущество - такова, за което не е установен законен източник; съдът се е позовал на практиката на ВКС /реш.№.481/23.04.13 по г.д.№.99/12, IV ГО, реш.№.70/ 04.07.12 по г.д. №.704/11, ІV ГО, реш.№.231/11.07.12 по г.д.№.848/11, ІV ГО, ТР 4/21 по т.д. 4/21, ОСГК на ВКС/, според която не представляват „имущество“ по смисъла на § 1 т.4 ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В разглеждания случай е изяснено, че Д.П. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.108 ал.1 т.25 ЗПКОНПИ и е била във фактическо съжителство с ответника Х. Ц. М. за проверявания период 16.10.10-16.10.20; през същия стойността на придобитото от тях имущество /на база събраните доказателства-писмени, заключенията на съдебна автотехническа експертиза, оценителна експертиза за поземлени имоти, основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в различни варианти/ е общо 143 483,25лв, тази на доходите, приходите и източниците на финансиране е различна в трите варианта на заключението /два в първоначалното и един в допълнителното/ - съответно 51 699,90лв., 141 715,59лв. и 164 456,12лв., като при тези данни несъответствието между придобитото имущество и доходите на ответниците възлиза на 91 783,35лв.-при съобразяване на първия вариант на заключението на вещото лице, или на по-малко-съобразно втория и третия вариант на заключението /ССЕ/. При това положение за неоснователни са намерени доводите на Комисията срещу приетата липса на значително несъответствие поради факта, че имуществото в края на проверявания период според вещото лице е 143483,25лв., като е посочено, че дори и в най-неблагоприятния за ответниците вариант разликата между имуществото в края на периода и доходите на двамата ответници е в размер на 91 783,35лв.-което обосновава извод за неоснователност на искането за отнемане на имущество. Същевременно в ССЕ вещото лице е отговорило на въпроса какъв е размерът на несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество, изчислено в лева – по отделни години и с натрупване за целия период на проверка на база установените законни доходи и реално извършените разходи по стойност и след съпоставянето им по години; като е съобразило отговорите в предишните въпроси и е съпоставило доходите, приходите, източниците на финансиране, обичайните и извънредни разходи на домакинството, нетните доходи, стойността на придобитото имущество по години и общо, то е определило несъответствие от 109529,31лв. (л.961 от делото на ОС Враца), като тази сума отново не отговаря на дефиницията на т.3 от ДР от ЗПКОНПИ за целия проверяван период. Посочено е, че при тези обстоятелства искането на комисията би подлежало на отхвърляне дори и при това изчисляване- несъобразено с ТР 4/21г. по тълк.д.№.4/21 на ОСГК на ВКС, според което не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Отразено е и, че отделно от това, видно и от уточненията пред въззивната инстанция, извън поземлените имоти с идентификатор ... и поземлен имот с идентификатор ...-находящи се в [населено място] и на обща стойност 17 200лв., установена от съдебно-оценителната експертиза, ответницата е имала наличност по банковите си сметки 4257,17лв. Изложени са подробни мотиви по оплакванията в жалбата, свързани с твърдения за липса на законен източник на доходи и направени разходи. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроса “Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на ЗОНПИ?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него; той е и неотносим към обстоятелствата по делото. В случая съдът, на база заключение на съдебно счетоводна експертиза - във всичките й варианти и при отчитане на различни доходи на ответниците, е приел, че размерът на несъответствието, дори и при най-благоприятния за КОНПИ и съответно най-неблагоприятен за ответниците вариант, е под предвидения в закона минимум от 150 000лв. /91783,35лв./ - поради което и претенцията е неоснователна. Същевременно при преценката си относно понятието „имущество“, съдът е изхождал от законовата дефинитивна разпоредба и константната практика на ВКС, на която и изрично се е и позовал. Следва да се има предвид и, че несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответните страни се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 3000лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,