Определение № 160 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1213/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, [населено място] срещу решение № 274 от 04.12.2019 г. по в. т. д. № 567/2019 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Търговищки окръжен съд решение № 48 от 21.06.2019 г. по т. д. № 5/2019 г., предявеният от Г. И. Г. от [населено място], общ. П. срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 31.03.2018 г. е уважен за разликата над 5 000 лв. до 15 000 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, което, с оглед вида на получените от ищеца травми, преценява като прекомерно и несъответстващо на претърпените вреди. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. По какви критерии се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди от деликт и следва ли същият да бъде определян в различен размер според вида на делото и качеството на ответника; 2. Следва ли като водещ критерий при определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД да се взема предвид, че вредите са настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на застрахован водач на МПС, респ. да се отчита обстоятелството, че отговорността му за вреди е покрита от задължителна застраховка ГО; 3. Има ли критерии, които да налагат обезщетение за причинени неимуществени вреди да бъде в значително по-висок размер в случаите, когато същите са настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на застрахован водач на МПС, в сравнение със случаи, когато същите неимуществени вреди са настъпили в резултат от други противоправни деяния на прекия им причинител, различни от нарушение на правилата за движение по пътищата и предизвикано вследствие на това ПТП – като пример обезщетение за неимуществени вреди вследствие на битови инциденти, хулигански прояви и други, респ. от противоправни деяния, отговорността за които не е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По отношение на така поставените въпроси касаторът поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като в подкрепа на първото основание не посочва конкретна съдебна практика. Освен това, счита, че в частта, в която съдът е направил извод за преживян от ищеца голям стрес и промяна в психиката от процесното деяние, въззивното решение е и очевидно неправилно. Ответникът по касация – Г. И. Г. от [населено място], общ. П. – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 04.06.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да отмени частично обжалваното решение и да уважи предявения от Г. И. Г. от [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ до размер на сумата 15 000 лв., въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция, че в случая са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, [населено място] за причинените на ищеца неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 31.03.2018 г., а именно: наличие на сключена с „Бул Инс” АД застраховка „Гражданска отговорност” за причинилия произшествието товарен автомобил; извършено противоправно деяние от страна на застрахования водач; вредоносен резултат /претърпени неимуществени вреди от ищеца – болки и страдания от травматичните увреждания/; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. По единствения спорен по делото въпрос за обема на неимуществените вреди решаващият състав е преценил, че присъденото от първостепенния съд обезщетение в размер на сумата 4 600 лв. е занижено и несъответстващо на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е присъдил на ищеца допълнително сумата 10 400 лв., т. е. за справедливо в случая е счел обезщетение от 15 000 лв. За да стигне до този извод, въззивният съд е съобразил: характера и степента на уврежданията – мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание (кома); пълна луксация (изкълчване) между нокетната фаланга и средната фаланга на втория пръст на дясната ръка; разкъсно-контузни рани на лявата длан; травматичен оток; кръвонасядане и дълбоко охлузване в областта на лявото стъпало. Взел е предвид и продължителността на периода, през който ищецът е лекуван и се е възстановявал, съответно: мозъчното сътресение е изисквало продължително медикаментозно лечение, с оглед преодоляване на симптоми като упорито главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, нарушения на съня; за разкъсно-контузните рани на лявата длан, кръвонасядане и дълбоко охлузване в областта на лявото стъпало са били необходими хирургична обработка и период на възстановяване около 25-28 дни, а изкълчването на горната междуфалангеална става на втория пръст на дясната ръка е наложило репозиция и имобилизация, което е затруднило частично хватателната функция на дясната ръка, без трайно затрудняване на движението, с възстановителен период от 25-35 дни и болки в ставата за продължителен период след това. При преценката за размера на обезщетението решаващият състав е съобразил също заключението на психологичната експертиза, според което ищецът е претърпял и негативни емоционални изживявания в резултат на процесното ПТП в продължение на около два месеца поради невъзможност да участва в любителско състезание с мотор. Освен посочените обстоятелства, размерът на обезщетението е определен и при отчитане на икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, поставените в изложението въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен по задължителен за съдилищата начин в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В основата и на трите въпроса е становището на касатора, че на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в значително по-голям размер поради „вида на делото и качеството на ответника“, т. е. защото вредите са настъпили в резултат на виновно противоправно поведение на водач на МПС, чиято отговорност е покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Такъв извод обаче не може да бъде направен от мотивите на обжалвания акт. Съдът е определил размера на дължимото на ищеца обезщетение, като е извършил преценка на значимите, според него, за конкретния случай обстоятелства, а също и конкретните икономически условия в страната към момента на процесното ПТП. Що се отнася до това, че при едни и същи критерии съдилищата определят различни размери на обезщетенията (в т. ч. в хипотезите, когато отговорността е за вреди вследствие на битови инциденти, хулигански прояви и други), следва да се отбележи, че това е резултат от разликата във фактите при всеки отделен случай, а не с оглед личността на длъжника, както неоснователно се твърди от касатора. Предвид съображенията за отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на всички поставени въпроси, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, без да е необходимо извършването на преценка за наличие на заявените две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Отделен е въпросът, че първото от посочените основания е и недоказано, тъй като не е подкрепено с практика на ВКС, а второто основание – не може да се счете за осъществено, предвид наличието на обилна практика (задължителна и казуална) по приложението на чл. 52 ЗЗД. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предложение последно ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, необходимо е неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без необходимост от анализ и излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност е налице при видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая тези предпоставки не са налице. Касаторът е аргументирал поддържаното от него основание „очевидна неправилност“ на въззивното решение с твърдения за неправилна преценка на свидетелските показания, които, с оглед изложеното по-горе, не обосновават извод за наличие на това основание. Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК