Определение № 3434 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4557/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. К. срещу определение № 1701/29.06.2023 г. постановено по в.ч.гр.д. № 1604/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5396/28.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3219/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – гр.София. С разпореждане от 02.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1604/2023 г. на Софийския апелативен съд са дадени указания на жалбоподателя, че частната касационна жалба следва да бъде приподписана от адвокат, както и да бъде представено точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл. 281 ГПК; да изложи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като посочи кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, разгледан от съда в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и посочи конкретните съдебни актове от практиката на ВКС, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК да представи актове на Конституционния съд на РБ или СЕС, в противоречие с които е разрешен въпрост, а в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да обоснове защо счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; да обоснове евентуалните предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК. В изпълнение на дадените указания, частната касационна жалба е приподписана от назначения с разпореждане от 02.10.2023 г. по ч.гр.д. №1604/2023 г. по описа на Софийски градски съд особен представител К. С. Б. от САК, който е представил и становище във връзка със задължението да изложи основания за допускане на касационното обжалване. В същото обаче не е посочен процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 5396/28.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3219/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – гр.София. За да постанови този резултат, съдът е приел, че първата инстанция е била сезирана с предявените от Г. В. К. срещу Държавата и нейните институции Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Софийския централен затвор искове по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, претърпени от неблагоприятните условия, в които е поставен в затвора. Посочил е, че съгласно разясненията, дадени в т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и на I и II Колегия ВАС делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. По смисъла на т. 1 от цитираното тълкувателно решение жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания въззивен акт. Без жалбоподателят да постави въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд би могъл само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира правния въпрос от значение за изхода на спора, но не изцяло да го изведе от посочените в жалбата факти и обстоятелства, или от релевираните доводи за неправилност на съдебния акт, или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В случая от страна на жалбоподателя не е формулиран релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение, и за който да е посочено, че е налице някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение