Определение № 642 от 21.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 125/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ВККЧЗС Надежда 96-Плиска против решение от 27.10.2010 г. по в.гр.д. № 375/2010 г. на Шуменски ОС, с което се потвърждава решение № 212/23.04.2010 г. по гр.д. № 4265/2009 г. на Шуменски РС, с което се признава за установено по отношение на касатора, че К. Н. К. не му дължи сумата 2 213.49 лв. главница ведно с лихва и разноски. Ответникът по касационната жалба К. К. е подал отговор-възражение, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че същата е неоснователна, като претендира за разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят три въпроса: 1.Тече ли погасителна давност по време на спряно изп.производство, като въпреки че са налице основания за възобновяване, не е отменено неговото спиране?, 2. Има ли право съд.изпълнител да продължи принудителното изпълнение до отмяна на определението за спиране, което има характер на обезпечителна мярка?, 3.Приложима ли е разпоредбата на чл.115,б.”ж” ЗЗД в изп.производство? Твърди, се че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, решение са в противоречие с практиката на ВКС, като едновременно с това съществувала и противоречива практика на ВКС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Последните два довода в изложението по т.1 и т.2 на чл.280,ал.1 ГПК са взаимно изключващи се. Представени са две решения на ВС от 63 г. и едно от 64 г. по приложението чл.114, чл.115 и чл.116 ЗЗД, чиято практика обаче е обобщена с последващо ППВС 3/80 г. По т.2 на чл.280,ал.1 ГПК се твърди, че противоречивото решаване от ВКС се изразявало в противоречие между цитираните решения и ППВС. Този довод е безсмислен, защото касаторът не прави принципната разлика между задължителна и незадължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 и 3 ТР 1/2009 ОСГТК. По т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, която включва задължителната практика на ВКС, въпросите не са решени в противоречие с ППВС 3/80 г., което изрично е цитирано в мотивите на стр.3 от обжалваното въззивно решение. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.