Определение № 2411 от 28.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 144/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МК Логистик“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. В. Д., против решение № 415 от 25.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 282/2024 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 22 от 05.01.2024 г. по т. д. № 667/2022 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „МК Логистик“ ЕООД срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 435 КЗ за сумата 50 044.16 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, обективирана в полица № 0310-020-2021-00046/29.06.2021 г., за вреди от настъпило на 10.09.2021 г. застрахователно събитие, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 974.85 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 10.09.2021 г. до 11.04.2022 г.. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че е осъществена една от предвидените в чл.5, т.16 от Общите условия (ОУ) към застрахователния договор хипотези, в които ответникът - застраховател има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че не са осъществени предпоставките по чл.5, т.16 ОУ за изключване на вредите от обхвата на застрахователното покритие, тъй като застрахователното събитие - кражба на товар, е настъпило по време на регламентиран престой на автомобила, без водачът да го е напускал, и автомобилът не е оставян на неохраняем паркинг. Излага оплаквания, че изводът на въззивния съд за доказана причинно - следствена връзка между поведението на водача на автомобила, квалифицирано като неизпълнение на задължението на застрахования да не оставя превозното средство на неохраняем паркинг, и настъпването на застрахователното събитие е необоснован, изграден при неправилна преценка на доказателствата и в противоречие с разпоредбата на чл. 395, ал. 5 КЗ. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в решението си по „съществения материалноправен въпрос за възможността застраховател да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност и дали за възникването на право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е необходимо доказване на причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължение на застрахования по застрахователния договор и застрахователното събитие“ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на I т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на I т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014г. на II т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на I т. о., решение № 124/04.08.2015 г. по т. д. № 440/14 г., решение № 144/21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г. на ВКС, решение 143/19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г. на I т. о., решение № 211/06.12.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г. на II т. о., решение № 102/02.10.2012 г. по т д. № 615/2011 г. на I т. о. и др. - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. И. Л., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК е приел за установени следните релевантни за спора факти: Ищецът „МК Логистик“ ЕООД и ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД са обвързани от валиден договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключен във формата на застрахователна полица № 0310-020-2021-00046/29.06.2021 г. при действието на приети от ищеца общи условия на ответника относно договорите за застраховане на отговорността на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки и при вътрешен превоз на товари. С договора, квалифициран като договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ответникът - застраховател се е задължил да покрие отговорността на ищеца към трети лица, с които е сключил договор за превоз, за произлезли по време на изпълнение на превоза вреди от цялостна/частична липса или повреда на превозвани товарите, възникнала на основание разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари, ТЗ и Закона за автомобилните превози. В чл. 5, т. 16 от приложимите към договора общи условия е предвидено, че застрахователят не покрива отговорността на превозвача за загуба или щета при кражба на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования. В качеството на превозвач ищецът е сключил договор за международен автомобилен превоз на товари с „А. Щил АД и Ко“ КД, с който е поел задължение да извърши превоз на предадени от дружеството стоки, представляващи уреди и части, опаковани в 14 бр. палети с тегло 4 974.400 кг., от Лудвигсбург - Германия до К. - Обединено кралство Великобритания и Северна И.. Стоките са предадени и приети за превоз на 03.09.2021 г., като при пристигане на превозното средство на адреса на получателя в товарителницата CMR е вписано, че е получена само част от изпратените стоки, съдържащи се в 4.5 бр. палети. Останалите стоки, опаковани в 9.5 бр. палети, са отнети чрез кражба от превозното средство, с което е осъществяван международният превоз, по време, когато то е било паркирано на паркинг във Великобритания, намиращ се на магистрала М 3 в посока от Лондон към Саутхемптън, на запад от [населено място], за ползване на задължителна нощна почивка от водача. Според показанията на водача, разпитан като свидетел в производството пред първата инстанция, паркингът е бил от големите такива във Великобритания, на които се заплаща такса за ползване, има тоалетна, баня и храна за шофьорите, няма бариера, но има камери за видеонаблюдение, осветен е и на период от час, два или три покрай него преминават полицейски коли. В протокол от 13.09.2021 г., съставен от авариен комисар по повод на кражбата, е отбелязано, че мястото на кражбата представлява зона за почивка на товарните камиони по магистралите на Обединеното кралство, което не се наблюдава от специална охрана, липсва поставена бариера, както и контролиран вход - изход. При така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е споделил крайния решаващ извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск с правна квалификация чл. 435 КЗ поради наличие на релевираните от ответника - застраховател предпоставки по чл.5, т.16 ОУ за освобождаването му от отговорност за покриване на претърпените от ищеца вреди от застрахователното събитие. Тълкувайки клаузата на чл.5, т.16 ОУ, съдът е приел, че с нея страните са постигнали съгласие да бъде изключена отговорността на застрахователя спрямо застрахования в случай на кражба на превозван товар, извършена докато превозното средство е под отговорността на застрахования и е паркирано на неохраняем паркинг или е оставено без охрана. С оглед разпоредбата на чл. 395, ал. 5 КЗ съдът е преценил, че признаването на предвиденото в чл.5, т.16 ОУ право на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение изисква доказване от страна на застрахователя, че събитието, по повод на което се претендира застрахователно обезщетение - кражба на товар от превозното средство, е следствие от неизпълнение на задължения на застрахования, поети със застрахователния договор. Като е съобразил установения по делото факт, че водачът, извършващ превоза на стоките, е спрял автомобила на неохраняем паркинг (паркинг, на който няма бариера, не се осъществява постоянен контрол при влизане и напускане на зоната и не се извършва постоянно физическо наблюдение на монтираните камери за видеонаблюдение), съдът е направил извод, че поведението на водача съставлява неизпълнение на вмененото със застрахователния договор задължение престоят да се осъществява на такива места по маршрута на превоза, които по своето естество представляват охраняеми паркинги, и че това неизпълнение се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие. Според въззивния съд, липсата на охрана на паркинга е способствала за увеличаването на риска от настъпване на застрахователното събитие, тъй като е създала предпоставки по време на нощната почивка на водача трети лица да достигнат безпрепятствено до превозното средство и да отнемат превозваните с него стоки. Аргумент за наличието на причинна връзка между поведението на водача и кражбата на стоките е изведен и от протокола, съставен от авариен комисар, в който е отбелязано, че места от вида на конкретния паркинг са предпочитани от крадците поради ограничените мерки за сигурност, както и поради близката и безпрепятствена връзка с магистралата. В съответствие с извода, че паркирането на превозното средство на неохраняем паркинг се намира в причинно - следствена връзка с кражбата и с произлязлата в резултат на нея липса на превозваните стоки, които не са достигнали до местоназначението си, въззивният съд е заключил, че е налице хипотезата на изключен риск по смисъла на чл.5, т.16 ОУ към застрахователния договор и поради това за ответника - застраховател не е възникнало задължение да обезщети вредите, претърпени от ищеца - застрахован във връзка с ангажиране на договорната му отговорност за вреди от липси на товар по чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са изпълнени някои от допълнителните изисквания, предвидени в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства; Посочването на правния въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК е задължение на касатора, който трябва да обоснове и специфичните за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК предпоставки. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, въз основа на които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в стадия на производството по чл. 288 ГПК, и касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по които касационната инстанция се произнася в стадия на производството по чл. 290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - да е от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с цитираното тълкувателно решение. Въпросът е зададен хипотетично, без връзка с конкретен решаващ правен извод на въззивния съд, а аргументацията относно значението му за изхода на делото разкрива несъгласието на касатора с извода на въззивния съд за наличие на причинно - следствена връзка между неизпълнението на произтичащи от застрахователния договор задължения за застрахования (в лицето на водача на превозното средство, с което е превозван неправомерно отнетият товар), и настъпването на застрахователното събитие (кражба), по повод на което е ангажирана отговорността на застрахования по чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Въззивният съд е отговорил положително на първата част от въпроса - дали застрахователят може да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност. Положителният отговор е съобразен с приложимата правна уредба в Кодекса за застраховането, със съдържанието на застрахователния договор между страните и общите условия към него, в които страните са уговорили основания за освобождаване на ответника от застрахователна отговорност (в т. ч. и хипотезата, предвидена в чл.5, т.16 ОУ), и с относимата константна практика на ВКС, част от която е посочена в изложението. След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е дал положителен отговор и на втората част от въпроса - дали за възникване на правото на отказ от изплащане на обезщетение е необходимо застрахователят да докаже причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължение на застрахования по застрахователния договор и настъпването на застрахователното събитие. Съобразявайки клаузата на чл.5, т.16 ОУ, въззивният съд е приел, че от застрахователния договор произтича задължение за застрахования да не паркира превозното средство на неохраняем паркинг - с цел избягване на риска от евентуални кражби на превозвания товар, и че още при сключване на договора неизпълнението на това задължение е предвидено като основание за изключване на отговорността на застрахователя за претърпени от застрахования вреди. Въззивният съд е изложил подробни съображения защо приема, че е доказана причинно - следствена връзка между неизпълнението на посоченото задължение, изразяващо се в спиране на превозното средство на неохраняем паркинг за нощна почивка на водача, и настъпилата кражба, от която е произлязла частична липса на превозваните стоки. Доводите в изложението за отсъствие на приетата от въззивния съд причинно - следствена връзка и на предпоставките по чл.5, т.16 ОУ предполагат проверка на правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд, а според разясненията в цитираното тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС такава проверка е недопустима в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Несъответствието на единствения поставен от касатора въпрос с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, поради което не следва да се обсъждат твърденията за постановяване на решението в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено по в. т. д. № 282/2024 г. на Апелативен съд - София. Поради недопускане на касационно обжалване на ответника по касация следва да се присъдят направените в производството по чл. 288 ГПК и поискани с отговора на касационната жалба разноски в размер на 4 407.77 лв. - платено по банков адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие № 102/21.11.2024 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение