Определение № 442 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу въззивното решение № 44 от 10.1.22 г, по в.гр.дело № 2373/21 г на САС, ГО, 7 въззивен гр.състав, с което е потвърдено решение № 263843/10.6.2021 г по гр.дело № 13390/2019 г по описа на СГС, като касаторът е осъден да заплати на В. Е. В. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 10 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и подържано обвинение. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което присъденото обезщетение да бъде намалено. Ответникът по касационната жалба не взема становище по същата. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Предявеният иск е правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. С обжалваното въззивно решение е прието, че на 14.6.2009 г ищецът В. В. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ 2032/2009 г по описа на 09 РПУ-СДВР, пр.пр. № 31623/2009 г по описа на СРП и му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 пр.1 НК.Образуваното наказателно дело е прекратено поради допуснати процесуални нарушения, а на 24 2.11 г е внесен нов обвинителен акт и е образувано н.о.х.д № 3460811 г на СРС, 114 състав за престъпление по чл.129 ал.2 пр.5 ал.2 и предл.6, ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК, по което е постановена оправдателна присъда,влязла в сила на 19.7.18 г.При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е отчел тежестта на престъплението в което ищецът е бил обвинен, наложената мярка за неотклонение „подписка“, която е най-леката такава, продължителността на производството-9 г, 1 месец и пет дни, както и събраните гласни доказателства, съгласно които в резултат на воденото наказателно производство ответникът по касация е търпял социална изолация, стрес и притеснения, не е могъл да си намери работа, а авторитетът му пред близки и познати е бил накърнен.Позовал се е на факта, че през времетраенето на воденото наказателно производство ищецът е бил признат за виновен по три други наказателни производства, приключили с влезли в сила споразумения.Възражението на касатора, че от обезщетението по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ следва да бъде приспаднато обезщетение, изплатено по Глава Трета а от ЗСВ е прието за неоснователно, тъй като се касае за различни претенции.предвид горното на ищеца е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. В изложението на основанията по чл.284 ал.2 ГПК касаторът е посочил касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулиран е въпроса, свързан с определяне по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.Представени са следните съдебни актове: решение № 1207 от 4.11.2008 г на ВКС по гр.дело № 5502/2007 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 205 от 6.11.2019 г по гр.дело № 863/19 г на ВКС, Четвърто ГО. Настоящият състав на ВКС счита, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно ППВС С № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на разследването, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди.С въззивното решение правилно са установени правнорелевантните, но не е извършена прецизна преценка как те влияят на размера на определеното обезщетение и в този смисъл е налице противоречие с ППВС № 4/68 г, както и с представените от касатора съдебни актове, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения в изложението въпрос. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО