Определение № 50333 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2919/2022 г.

ВКСIV гражданско отделение10.10.2023 г.докладчик Десислава Попколева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 610/27.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1529/2021 г. по описа на Апелативен съд София. ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат 129010997 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30,00 лв.-държавна такса за производството по чл.288 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез В. Д. – началник на ТО София при ТД на КОНПИ – София против решение № 610/27.04.2022 г. по в.гр.д. № 1529/2021 г. на Апелативен съд София, с което като е потвърдено решение от 24.03.2021 г. по гр.д. №116/2020 г. на Окръжен съд Враца, са отхвърлени предявените от касатора срещу М. П. М. и П. Д. М. искове с правно основание чл. 151 вр. чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.4 вр. чл.141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводът на съда, че отнемането на парични суми, преминали през банковите сметки на лицата, но неналични към момента на завеждане на иска за отнемане, а изтеглени, съответно послужили за погасяване на кредити, не може да бъде претендирано по реда на чл.141 ЗПКОНПИ. Според касатора този извод не почива на разпоредбите на ЗОПДНПИ /отм./, и на ЗПКОНПИ, поради което поддържа становище, че на отнемане в полза на държавата подлежат парични средства, които не са налични по банковите сметки на проверяваното лице към датата на завеждане на иска. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следния правен въпроси „Следва ли да се изключват от формирането на „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ преминалите по банкови сметки суми, поради обстоятелството, че това имущество не е налично в края на проверявания период и същите подлежат ли на отнемане в полза на държавата, ако за тях не е установен законен източник на средствата за придобиването им по смисъла на чл.1, ал.2 на ЗОПДНПИ /отм./“, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр.д. 1021/2019 г. на III г.о. Ответниците по жалбата – М. П. М. и П. Д. М., чрез адв. Н., са депозирали отговор на касационната жалба, в която поддържат становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение. За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в края на този период, респективно че значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена в закона - § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ.В конкретния случай такова превишение не е установено по делото. Същевременно повдигнатият от касатора въпрос е включен в предмета на образуваното с разпореждане от 15.10.2020 г. на председателя на ВКС тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК, поради противоречивото му решаване в практиката на ВКС и съдилищата. Посоченото в изложението решение № 29 от 12.04.2021 г. по гр.д. 1021/2019 г. на III г.о. е сред тези, формирали противоречивата практика на ВКС относно това кое имущество се включва в съдържанието на понятието по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. С Тълкувателно решение, обявено на 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК на ВКС прие, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т.2 от тълкувателния акт ОСГК на ВКС се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено изрично и следното: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Изложените решаващи изводи на въззивния съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания в изложението правен въпрос. Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на 30,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Цитирани разпоредби

8