Определение № 171 от 01.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 869/2012 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца А. С. Й. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. и ответника [фирма], р. София чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. М. срещу решение № 638 от 20.04.2012г. по в. гр. дело № 3230/2011г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав. С въззивното решение след частична отмяна на решение от 30.05.2011г. по гр. дело № 3656/2009г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 11 състав ответникът [фирма], р. София е осъден да заплати на А. С. Й. по 127,20 лв. месечно – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за придружител, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 18.04.2009г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на обезщетението, както и сумата 2 000 лв. – разноски за въззивното производство, и в останалата част, с която искът е уважен за сумата 48,48 лв. – обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.04.2004г. заедно със законната лихва, считано от 16.04.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за първоинстанционното производство в размер 674,49 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер 50 лв. В останалата част, т. е. с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените с двете решения суми до пълния предявен размер, първоинстанционният съдебен акт е потвърден. К. – ищец обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 127,20 лв. месечно до 266,47 лв. месечно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за съществено вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение, което води до неяснота и неточност в частта относно определяне размера на дължимото месечно обезщетение, както и за липса на единство между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Поддържа становище за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на САС в атакуваната част, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: относно пълното възстановяване на причинените вреди – чл. 51, ал. 1 ЗЗД /противоречие с ППВС № 7/1978г./. К. – ищец излага и доводи за нарушение на съдопроизводствения принцип, въведен с ППВС № 1/1953г. относно яснота, точност и убедителност на мотивите на съдебното решение и изискването за единност и цялостност на съдебния акт между мотиви и диспозитив. К. – ответник обжалва въззивното решение в осъдителната му част и релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В подадената от ищеца касационна жалба, предвид твърдяното вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение, водещо до неяснота и неточност в частта относно определяне размера на дължимото месечно обезщетение, както и липсата на единство между мотивите и диспозитива на съдебния акт, практически се съдържа искане за тълкуване на волята на въззивната инстанция, изразена в обжалваното решение, по което компетентен да се произнесе е въззивният съд, постановил решението – предмет на касационната жалба. Настоящото производство следва да бъде прекратено и делото върнато на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав за разглеждане на инкорпорираната в касационната жалба молба за тълкуване на въззивното решение. Въззивната инстанция следва да извърши и преценка съобразно разпоредбата на чл. 247 ГПК дали е налице очевидна фактическа грешка при външното изразяване на формираната истинска воля на съдебния състав. След приключване на производството по чл. 251 и евентуално чл. 247 ГПК делото следва да се върне на касационната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба на ответника. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение