Определение № 4935 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 681/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 6823 от 20.12.2023 г., подадена от ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, срещу въззивно Определение № 651 от 20.11.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 478/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено Определение № 588 от 30.06.2023г. по гр.д.№ 764/2021 г. на Окръжен съд - Русе в частта, с която производството по делото по предявения от ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпило на 10.12.2016 г. железопътно произшествие е прекратено спрямо „Булмаркет Рейл Карго” ЕООД. Ответникът по жалбата „Булмаркет Рейл Карго” ЕООД е депозирал отговор чрез адвокат П. И. от АК - Русе, в който поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и че частната касационна жалба е неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Преценявайки наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното: Настоящият касатор ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” – гр. София е предявил срещу „Булмаркет Рейл Карго” EООД, Д. А. М. и Р. С. П. иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпило на 10.12.2016 г. железопътно произшествие. Исковата претенция е основана на твърденията, че ответниците физически лица са причинили вреди на имуществото на предприятието с противоправно поведение, съставляващо престъпление, за което са осъдени с влязла в сила присъда, а ответникът „Булмаркет Рейл Карго” ЕООД е техен работодател към датата на произшествието, което обуславя ангажирането на неговата отговорност. В срока за отговор на исковата молба „Булмаркет Рейл Карго” ЕООД е направил възражение за неподведомственост на спора на съда предвид наличието на арбитражна клауза в сключения между дружеството и държавното предприятие Договор от 17.08.2015 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура, която предвижда споровете относно размера на вредите вследствие на железопътно произшествие и наличието и обема на съпричиняването им да се разрешават от Арбитражния съд при БТПП. С Определение № 588 от 30.06.2023 г. по гр.д.№ 764/2021 г. на Окръжен съд - Русе производството по делото е прекратено на основание чл. 15, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 1 ГПК - поради неподведомственост на спора. Сезиран с частна жалба, апелативният съд е съобразил, че са предявени субективно съединени искове срещу ответниците при условията на солидарност, като с оглед изложените в исковата молба твърдения същите са квалифицирани по чл. 49 ЗЗД спрямо „Булмаркет Рейл Карго” ЕООД и по чл. 45 ЗЗД спрямо ответниците физически лица. Претенцията срещу ответното дружество не почива на договорното правоотношение между него и ищеца. Договорът от 17.08.2015 г. има за предмет достъпа до и използването на железопътната инфраструктура и обслужващите я съоръжения срещу заплащане на такси и урежда предоставянето, ограничаването или преустановяването на услугата, размера на таксите, реда за заплащането им и санкциите при неплащане. Спорът между страните не е базиран на това облигационно правоотношение, а на реализирано от служители на ответното дружество противоправно деяние, съставляващо престъпление, за което те са осъдени с влязла в сила присъда на наказателния съд. Деликтното основание на иска обаче не прави неприложима клаузата на чл. 13, ал. 2 от договора, която урежда компетентността на АС при БТПП да се произнесе по спор между страните, възникнал във връзка с настъпило железопътно произшествие или инцидент, който спор касае размера на причинените вреди и наличието и степента на съпричиняването им. Въззивният съд е приел, че в договора е инкорпорирано арбитражно споразумение относно спорове за обезвреда вследствие на деликт. Причините за настъпване на произшествието и последствията от него се установяват с обвързващ страните окончателен доклад на компетентния орган съгласно ЗЖТ и Наредба № 59 от 05.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, като при разследването не се определят вината или отговорността за настъпване на произшествието (чл. 76, ал. 4 от Наредбата), а това става или по реда на наказателното производство, когато е осъществен състав на престъпление, или съгласно чл. 13, ал. 2 от договора от специално назначена от страните комисия. В случая е налице осъдителна присъда спрямо двамата делинквенти, която има обвързваща сила съгласно чл. 300 ГПК, но имуществените вреди, причинени на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” не са съставомерни за престъплението, за което лицата са осъдени, нито е съставомерно евентуалното съпричиняване. Независимо че липсва решение на предвидената специална назначена от страните комисия относно размера на вредите и наличието и степента на съпричиняването им, исковата молба и отговорът на ответника очертават по несъмнен начин липсата на съгласие по тези въпроси, което обосновава търсената правна защита за разрешаване на спора. Прието е, че предметът на арбитражното споразумение е допустим съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК и напълно съвпада с предмета на спора, с който е сезиран ОС - Русе, поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на предявения от ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура” срещу ответника „Булмаркет Рейл Карго” ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Прието е, че производството пред съда, при надлежно въведено възражение за наличието на арбитражно споразумение, правилно е прекратено от първоинстанционния съд в частта по иска по чл. 49 ЗЗД. В изложение към частната касационна жалба са формулирани следните въпроси: „1. Следва ли да се тълкува разширително за всеки един възникнал спор в сключен облигационен договор арбитражна клауза, уговорена да действа само при изрично очертани граници на конкретен спор; 2. При решение на арбитражен съд по съществото на спора, няма ли да сме изправени пред хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 2 или т. 5 от ЗМТА ?“. Частният жалбоподател твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, моли съда да допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, да го отмени и да върне делото за разглеждане на предявения иск на Окръжен съд - Русе. Касационното обжалване не следва да бъде допускано. И двата въпроса от изложението не отговарят на изискванията към общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол. С първото питане се търси тълкуване на обхвата на арбитражната клауза, каквото е извършено от въззивната инстанция в процеса на правораздавателната й дейност. Правилността на извършената преценка относно предметния обхват на арбитражната клауза и приложимостта й към спорното правоотношение е относима към касационните основания по чл. 281 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият въпрос от изложението не е обсъждан и не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, като неговият отговор излиза извън рамките на преценката за наличие или липса на относителната процесуална пречка за допустимост на исковия процес, приета за осъществена по отношение на спора между касатора и „Булмаркет Рейл Карго” ЕООД. Наред с горното, по поставените в изложението въпроси не е обосновано и наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен път, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им чрез тълкуване, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на разпоредбата на чл. 19 ГПК е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. В Решение № 174 от 19.12.2017 г. по търг.д.№ 417/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че арбитражното споразумение, с което страните по договора постигат предварително съгласие евентуалните спорове помежду им да бъдат отнасяни за разрешаване от избран от тях арбитраж, е процесуална пречка за надлежно упражняване на правото на иск пред държавния съд. В правната теория арбитражното споразумение се дефинира като относителна процесуална пречка за допустимост на иска, за която съдът не следи служебно, а съобразява споразумението само ако ответникът се позове на него до изтичане на срока за отговор на исковата молба - чл. 8, ал. 1 ЗМТА. При своевременно релевирано възражение за наличие на арбитражно споразумение сезираният с иска държавен съд следва да извърши преценка дали споразумението е действително, дали обвързва страните по спора и дали може да бъде изпълнено (аргумент от чл. 8, ал. 1, изр. 2 ЗМТА). Когато констатира, че споразумението е действително, че може да бъде изпълнено и че обхваща въведения с иска арбитрируем (с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК) правен спор, съдът прекратява заведеното пред него дело. В противен случай, ако арбитражното споразумение е недействително, не може да бъде изпълнено, спорът не попада в обхвата му или касае права, по отношение на които законът не допуска разрешаване от арбитражен съд, общият съд е компетентен да разгледа спора и да се произнесе с решение по него. За допустимостта на иска съдът следи служебно във всеки момент от развитието на исковия процес. Поради това всеки съд, разглеждащ дело, в хода на което е направено своевременно възражение за наличие на арбитражно споразумение, е компетентен сам да прецени дали арбитражното споразумение предпоставя прекратяване на делото. Въззивното определение е съобразено с тези принципни постановки, което изключва допускане на обжалването както в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от настоящото произнасяне, на ответника по касация не се следва присъждането на разноски, тъй като не се твърди и не се установява такива да са направени за защитата пред ВКС, а компетентен да се произнесе по разноските, претендирани с молбата по чл. 248 ГПК, регистрирана с вх.№ 6673 от 11.07.2023 г., е ОС – Русе (в който смисъл е и разпореждането на съдията-докладчик от 11.07.2023 г.). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение