Определение № 664 от 20.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 97/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Интрасет дивелопмент“ ЕООД обжалва решение № 2673/16 г., САС, 6 състав, с което по негова въззивна жалба против решение № 2324/22.3.2016 г. гр.д. 8991/15 г., СГС, ГО, 1-4 състав последното е потвърдено. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил иска на „Интерасет дивелопмент“ ЕООД срещу „Тера ком 2007“ ЕООД за заплаща не на 108 000 евро, представляваща част от платен задатък в общ размер 120 000 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.04.2009 г. като е приел, че е налице изтекла погасителна давност.

В касационната жалба излага основания за това, че с влязло в сила решение по гр.д. 8536/2010 г. СРС, 63 състав по предявен от ищеца частичен иск с правно основание чл. 93, ал.2 изр.2 от ЗЗД ответникът е бил осъден да заплати 12 000 евро, представляваща част общо дължима сума от 120 000 евро. Съдът бил направил неправилен извод относно това, че предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не била предмет на делото. Посочил бил неправилно, че се формира сила на пресъдено нещо относно вземането до предявения и разгледан размер, а непредявената част не била включена в предмета на делото и оставала извън пределите на силата на пресъдено нещо. Съображенията на САС били неправилни и не намирали опора в материалния закон. Частично предявената претенция и вземането в непредявения размер произтичащи от общ правопораждащ факт, имали идентично основание и заедно формирали изцяло размера на престацията. Налице било несъответствие между размера на вземането и цената на иска. Вземането било заявено по основание и размер с исковата молба и законът в чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД свързвал спирането на давността с висящността на съдебния процес относно вземането, а не досежно цената на иска, поради което давност не била текла от момента на постъпване на исковата молба в съда за пълния размер на дължимата престация. Моли да се отмени решението и съдът да уважи предявения иск.

„Тераком 2007“ ЕООД оспорва касационната жалба. Излага съображения, че ефектът на спиране на давността за процеса е само относно предявеното вземане. Когато не се е възползвал ищецът от увеличение на иска, за разликата над предявения размер, не е имало спиране на давността. С решението по частичния иск била определена началната дата на изискуемост на вземането и считано от нея, към предявяване на разглеждания иск давността била изтекла. Счита, че разрешението, дадено от въззивния съд не е в нарушение на трайната практика на Върховния касационен съд по въпроси 1 и 2 от изложението. По въпрос 3, нямало формулиран въпрос или критерий за селекция. Нямало значение тълкувателното решение по т.д. 3/2016 г., тъй като касаело различна хипотеза. Моли да не се допуска касационно обжалване. Моли да се присъдят разноски, заплатено адвокатско възнаграждение от 8 000 лв, съобразено с цената на иска.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение като взе предвид доводите, изложени от касационния жалбоподател и данните по делото намира следното:

С решение № 1884 от 10.10.2016 г. по т.д. 2673/16 г., Софийски апелативен съд, Търговско отделение е потвърдил изцяло решението на Софийски градски съд № 2324 от 22.03.2016 г. по гр. д. 8991/15 г., с което е отхвърлен предявеният от „Интерасет дивелопмент“ ЕООД срещу „Тера ком 2007“ ЕООД иск с правно основание чл. 93, ал.2, изр.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 108 000 евро, представляваща дължим задатък по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 30.4.2009 г. Съдът е приел, че при така предявения иск е установено сключването на предварителен договор за покупко-продажба от 30.04.2009 г., по силата на който продавачът „Тера ком 2007“ ООД е поел задължение да продаде, а купувачът „Интерасет дивелопмент“ ЕООД да закупи идеални части от един недвижим имот, [населено място], кв. Ч., м. Голямата локва, общо 6/18 ид.ч. Специфицирано било, че ще бъдат продадени 3/18 ид. ч., собствени на наследниците на Л. С. и 3/18 ид.ч., собствени на Д. С. и е посочено, че продавачът ще си запази негови 6/18 ид.ч. Уговорен бил задатък 120 000 евро, която сума била получена от „Тера ком 2007“ ООД. Освен това е приел, че е налице влязло в сила съдебно решение от 09.01.2013 г. по в.д. 10 703/11 г., СГС, 2 д отделение, с което е уважена частична претенция на ищеца. Предвид направено възражение за погасителна давност предявеният иск не спирал и не прекъсвал давността за тази част от вземането, за която не е предявен иск. Позовал се е на практика на ВКС по при приложение на чл. 115 б. „ж“ и чл. 116 б. „б“ от ЗЗД и е приел, че липсва спиране и прекъсване на давността за цялото вземане и със сила на пресъдено нещо е установено само вземането с размер от 12 000 евро. Приел е, че с факта на разваляне на договора били станали изискуеми всички претенции на страните за възстановяване на полученото по договора на основание чл. 88 от ЗЗД и по отношение на тази дата като начало на давността следва да се изчисляват сроковете на погасителната давност, установени в чл. 110 от ЗЗД. Датата била 29.10.2010 г. Следователно искът бил погасен по давност към 29.1.2015 г., а исковата молба била подадена на 09.07.2015 г., което е обусловило и крайният извод, че е налице погасяване по давност на вземането и като неоснователен искът е отхвърлен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е поставил следните въпроси:

1. Спира ли и прекъсва ли предявяването на частичен иск погасителната давност за непредявената част от вземането и в частност. При уважен частичен иск за сумата от 12 000 евро като част от цяло вземане в размер на 120 000 евро, представляващи стойността на дадения задатък по предварителен договор, спира ли течението на давностния срок по реда на чл. 115, ал.1 б. ж от ГПК за разликата от 108 000 евро между присъдения задатък от 12 000 евро до цялото вземане в размер на 120 000 евро

2. Спира ли давностният срок относно цялото вземане, ако са налице следните предпоставки:

2.1. При предявен частичен иск от 12 000 евро

2.2. При условие, че вземането е било заявено по основание и в цял размер с исковата молба от 120 000 евро

2.3. Съдът е постановил, че вземането е основателно за целия размер от 120 000 и

2.4. е уважил частичния иск за 12 000 евро

Спира ли давностият срок за останалата част на вземането от 108 000 евро, непредявен в същия процес, а в отделен такъв.

По въпроси 1 и 2 касаторът сочи селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие на становището по разрешените въпроси на Софийски апелативен съд с решение № 610 от 9.12.2008 г. по т.д. 391/2008 г. на 1 ТО, на което въззивният съд се е позовал с решение № 22 от 14.7.2010 г. по т.д. 428/2009 г. на ВКС, 1 ТО и решение № 22 от 14.7.2010 г. по т.д. 428/09 г. на ВКС, 1 ТО.

Счита също, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Имало ли идентичност между цената на иска и размер на вземането и следвало ли при прилагане на чл. 115, ал. 1 б. ж от ЗЗД – давността да не тече докато трае съдебният процес относно вземането, да се обуславя от размера на заявеното вземане в исковата молба или от цената на частичния иск, посочен в петитума на същата.

Сочи, че въззивният съд е приел за основателно възражението за погасителна давност, сочейки, че за времето то 29.1.2010 г. до отправяне изявление за разваляне на договора до подаване на исковата молба са изтекли повече от 5 години. Счита, че е налице неправилно приложение на закона и следва да се допусне касационно обжалване на сочените основания.

Настоящият съдебен състав намира, че допускането на касационно обжалване се извършва само на основанията предвидени в чл. 280 от ГПК, а именно: съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК ако решението на въззивния съд е нищожно или недопустимо или ако са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал.1, т. 1- 3 от ГПК, а именно - касаторът в изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил решението по делото, както и по отношение, на който са налице някои от сочените от касатора допълнителни основания съгласно чл. 280, ал.1, т 1 - 3 от ГПК, а именно – посоченият правен въпрос да е постановен в противоречие със задължителната практика на ВКС и на ВС, изразена в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС; да е решен в противоречие с практиката на ВКС; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В настоящия случай въззивният съд е приел, че искът за разликата над уважения размер съгласно влязлото в сила съдебно решение от 09.01.2013 г. по гр.д. 10 703/11 г., СГС, ГК, 2 д въззивен състав, е погасен по давност, че давността за вземането е прекъсната по време на предходния процес само относно вземането в предявения размер от 12 000 евро и за разликата над тази сума до предявения размер то 120 000 евро, не е прекъсната давността с предявяване на частичния иск. Въззивният съд е приел, че с подаване на исковата молба за предявяване на иска настъпва падежът на задължението за връщане на дадения задатък и това е обусловило извода, че от датата на подаване на исковата молба 29.1.2010 г. до предявяване на иска за разликата над уважения размер - 09.07.2015 г. са изтекли повече от 5 години и искът е погасен по давност на основание чл.110 от ГПК и поради това е отхвърлил иска за сумата от 108 000 евро. Соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК е обусловено с противоречие на посочените съдебни решения. Междувременно по настоящето дело е постановено спиране на основание чл. 292 вр. чл. 229, т. 7 от ГПК, до приключване на тълк. дело 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд действително, както сочи касаторът, е разрешил посочения въпрос относно погасителната давност за вземането в размер, който не е бил заявен в предходния процес, така както е формулиран въпрос 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Въпросът относно началото на срока и фактът, с който се свързва това начало е подготвил извода на съда. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС соченият от касатора въпрос може да не е само този въпрос, който е и обусловил изхода на делото, а може да е и въпрос, който е подготвил произнасянето по предмета на спора. В случая от значение е началото на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване по давност на претендираното право. С оглед поставените подвъпроси и на основание чл. 280 от ГПК с оглед правомощията на касационната инстанция, така както са разяснение в посоченото Тълкувателно решение следва да се доуточни въпросът както следва: При постановено влязло в сила решение по частичен иск, следва ли да се ползва решението със сила на пресъдено нещо относно вземането и по отношение на кои факти, при направено възражение за погасителна давност в следващ исков процес с предмет разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?

След подаване на касационната жалба е постановено Тълкувателно решение 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк.д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, до постановяване на което е било спряно и настоящето производство. Предвид това тълкувателно решение ще следва да се приеме, че е осъществено соченото основание от касатора по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК. В този смисъл е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение на въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България