Определение № 3293 от 21.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1571/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Е. Д. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

• следва ли съдът при прилагане на чл. 52 ЗЗД да обсъди и оцени съвкупно всички конкретни обстоятелства, свързани с характера на емоционалната връзка между увреденото лице и починалия, включително когато не са в биологическа, но в трайна семейна връзка;

• допустимо ли е съдът да отхвърли иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от лице, което не е биологически родител, но фактически и емоционално е отглеждало пострадалия, ако е установена дълбока емоционална връзка и реално съжителство;

• следва ли при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от смърт при ПТП съдът да отчете обективно установената икономическа обстановка към момента на постановяване на съдебния акт, заедно със застрахователния лимит по полицата;

• следва ли съдът при преценка на показания на свидетели в деликтно производство да отчита тяхната заинтересованост от изхода на делото и при наличие на противоречия да назначи очна ставка по чл. 174 ГПК, и

• представлява ли нарушение на принципа за състезателност и чл. 12 ГПК ситуацията, при която съдът не обсъжда в съвкупност гласните доказателства от незаинтересовани свидетели, но кредитира показания на единствено заинтересован такъв, без да мотивира защо им дава превес?

Никой от поставените въпроси не отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК. По отношение на процесуалните въпроси (първи, четвърти и пети) не са изложени каквито и да било аргументи за обосноваване на значимостта им за спора - кои доказателства или обстоятелства не са обсъдени от съда, респ. не са съобразени взаимните връзки между тях, нито на кои конкретно показания на заинтересовани свидетели, респ. противоречиви показания, се позовава страната. Вторият въпрос също не удовлетворява общата предпоставка за селекция, доколкото предпоставя установена дълбока емоционална връзка и реално съжителство и поради това не съответства на изложените от въззивния съд съображения, с които неоснователността на иска е изведена от приетата недоказаност между ищцата и пострадалата доведена дъщеря да е била създадена емоционална връзка, съответстваща по съдържание и интензивност на връзката между биологични майка и дъщеря. Накрая, третият въпрос няма каквато да било връзка с решението, доколкото, с оглед крайния извод за неоснователност на иска, нито първата, нито въззивната инстанция са се произнасяли по справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението и критериите за определянето му.

С тези мотиви съдът