Определение № 1035 от 09.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3427/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. А. срещу решение № 251от 17.01.2014 по гр.дело № 762/2013г. на Варненски апелативен съд ,потвърдил решение №571от 17.06.2013г, с което касаторът и ответник по иск на основание чл. 74 ЗЗД вр чл. 155 ЗЗД е осъден да заплати на Н. Б. Б. сума в размер на 82 000 лева сбор от общо погасен дълг на настоящия жалбоподател към кредитора С. АД. В изложение е посочено основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по формулирания въпрос допустима ли е суброгация на трето лице в правата на кредитора срещу длъжника, когато кредиторът неоснователно е изпълнил срещу третото лице. Основанието е обосновано с твърдение ,че по този въпрос липсва съдебна практика. Отговор е постъпил от ищеца по делото Н. Б. Б. който изтъква ,е разпоредбата на чл. 151 ЗЗД е ясна относно правото на суброгация Съдът не е приемал, не е имал и основания да приеме ,че банката е насочила изпълнение срещу заложения като обезпечение негов финансов актив без основание, при учреден от последния залог. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По изтъкнатото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, на първо място не е формулиран правен въпрос, решаващо произнесен от съда при тълкуване и прилагане на конкретна норма на материалното право.Самият въпрос няма отношение към съдържанието на никоя правна норма, нито е привързан към конкретно и решаващо преценени обстоятелства по делото. Защитата на касатора не дава нито правна ,нито фактическа обосновка на съображението си, че след като по силата на договор за залог на финансов актив, по който ищецът е обезпечил вземане на банката срещу ответника като длъжник по банков кредит и при неотменимо свое съгласие е учредил правото на заложния кредитор да се удовлетвори по реда на чл. 311 ТЗ от собствените му, блокирани парични средства при „каквото и да е неизпълнение”, оспорваното от длъжника основание за банката да прибегне до обезпечението в своя полза - при просрочени задължения, ,съответно при настъпил падеж на просрочено задължение по кредита съгласно анекс с длъжника, представлява правен въпрос от значение за изхода на делото, от значение за встъпване в правата на удовлетворения кредитор, или за предпоставките на чл. 151 ЗЗД .Въззивният съд е отговорил на доводите на ответника, преформулирани във въпрос по настоящето изложение: определил е същите като несъстоятелни, доколкото действително липсва правна формула за тях. Като въпрос, същите доводи не са подкрепени и с обосновка по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК от съдържателна страна. В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и разяснено основанието по този текст - разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване и приносен характер за правото, когато законите са непълни, неясни, или противоречиви. Ответникът по жалбата е поискал разноски, но няма данни за тях, нито списък .Поради това разноски не се присъждат. Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.