Определение № 36 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 21/2020 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София – град (АССГ) и Софийски районен съд (СРС) относно компетентния съд, който следва да разгледа искането на Националната агенция по приходите (НАП) за разкриване на банкова тайна по реда на чл.62, ал.5, т.3 ЗКИ, обективирано в молба от 07.01.2020 г. подадена по висящото адм. дело № 6289/2019 г. по описа на АССГ, 9-ти състав. Производството по адм. дело № 6289/2019 г. на АССГ, 9-ти състав, е образувано по искова молба на Е. Т. С. срещу ответника НАП за заплащане на претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени й от незаконосъобразни действия на административния орган. В хода на делото, във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест за страните, процесуалният представител на НАП е подал молба вх. №337/ 07.01.2020 г. с искане за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, относно банковите сметки на ищцата Е. С.. С определение № 5361/17.07.2020 г. по адм.д.№ 6289/ 2019г. АССГ съд е приел, че постъпилото искане, съгласно чл. 62, ал. 7, вр. ал. 6 ЗКИ, ангажира компетентността на гражданския съд, като районният съд следва да се произнесе с мотивирано решение в закрито заседание. Посочвайки, че компетентен в случая да се произнесе по искането за разкриване на сведения за банковите сметки на ищцата е Софийският районен съд, АССГ е оставил без разглеждане направеното от ответника искане, прекратил е производството по адм. дело № 6289/2019 г. в тази му част и е изпратил молбата за разглеждане по компетентност на СРС. С определение №156125/21.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 32016/2020 г. Софийският районен съд е повдигнал спор за подсъдност за определяне на съда, компетентен да се произнесе по искането на Национална агенция по приходите. В мотивите си районният съд е посочил, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ, която предвижда, че разкриването на банковата тайна се извършва с определение на съда, пред който делото е висящо, когато информацията, представляваща банкова тайна, има значение за изясняване на обстоятелствата за конкретното дело, т. е. в случай, че искането представлява доказателствено искане по висящото пред съответния съд дело. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по искането на Националната агенция по приходите за разкриване на банкова тайна е Административен съд – София – град, като съображенията за това са следните: С нормите на чл. 62, ал. 5, т. 2 и т. 3 ЗКИ са уредени две различни производства и съответно два различни съда, компетентни да се произнесат по направено искане за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна. В случаите по чл. 62, ал. 5, т. 2, по искане на изброените в ал.6 лица (сред които е и директора на ТД на НАП – чл. 62, ал. 6, т. 3 ЗКИ), компетентен да разгледа по реда на чл. 62, ал. 7 ЗКИ искането е районният съдия, който има задължение да се произнесе с решение в 24-часов срок от постъпването му. Това производство е самостоятелно по характера си и приключва (изчерпва се) пред съответния районен съд с уважаването или отхвърлянето на искането. В случаите по чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ е предвидена отделна компетентност на сезирания с разглеждането на конкретно дело съд (граждански, административен, наказателен) да постанови разкриване на сведения, съставляващи банкова тайна, когато „това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото”. В този случай съдът, пред който делото е висящо, се произнася с определение. Нормата на чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ не съдържа препращане към реда по чл. 62, ал. 7, вр. с ал. 6 ЗКИ, респ. към компетентността на районния съд за произнасянето по такъв въпрос, възникнал в хода на висящо дело. Съдът, разглеждащ съответното дело, е изрично овластен от законодателя да се произнесе по разкриването на сведенията, съставляващи банкова тайна, в зависимост от собствената си преценка за необходимостта от извършването на такива процесуални действия. Искането на НАП по молба с вх. № 337/07.01.2020 г. по правната си характеристика е процесуално действие на главна страна в процеса (ответник) за допускане и събиране на доказателства във връзка със разпределената доказателствена тежест и защитата й по образуваното и висящо пред АССГ административно дело по спора за дължимо обезщетение за неимуществени вреди, причинени на насрещната страна (ищец) от незаконосъобразни действия на ответника - административен орган. Компетентен да се произнесе по допустимостта, относимостта и основателността на това доказателствено искане е съдът, разглеждащ спора. Ако счете искането за основателно, съгласно чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ този съд е компетентен да постанови разкриване на сведенията, съставляващи банкова тайна, щом прецени, че „това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по разглежданото от него дело“. В този смисъл е и безпротиворечивата практика на съдилищата (вж. - определение № 5076/ 13.08.2018 г. на АССГ по адм. д. № 13376/2017 г., определение № 181/ 09.01.2018 г. на АССГ по адм. д. № 7249/2017 г., определение № 121/08.01.2018 г. на АССГ по адм. д. № 12516/2017 г., определение № 8896/22.12.2017 г. на АССГ по адм. д. № 6645/2017 г. и др.). Преценката за допустимостта и основателността на доказателствата и доказателствените искания е винаги в правомощията на сезирания с делото съд. С оглед на изложеното, в случая компетентен да се произнесе по направеното искане за разкриване на банкова тайна, съгласно изричната разпоредба на чл. 62, ал. 5, т. 3 ЗКИ е АССГ, който разглежда делото и пред който то е висящо. Водим от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд