Определение № 1275 от 25.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 336/2025 г.

Производството е по касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД против решение № 179/14.10.2024 г. по в.гр.д. № 366/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 380/20.03.2024 г. по гр.д. № 866/2023 г. на Пловдивски окръжен съд са отхвърлени предявените от касатора срещу Р. Н. А. регресни искове по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за следните суми: 1/ за разликата над сумата от 4092 лв. до сумата от 8184 лв. – частичен иск от общо заплатеното на А. М. М. обезщетение за неимуществени вреди от 151 000 лв.; 2/ за разликата над сумата от 3810 лв. до сумата от 7620 лв. – частичен иск от общо заплатеното на Е. А. Б. обезщетение за неимуществени вреди от 141 000 лв.; 3/ за разликата над сумата от 6050 лв. до сумата от 12 100 лв. – частичен иск от общо заплатеното на М. А. Г. обезщетение за неимуществени вреди от 232 952,73 лв.; 4/ за разликата над сумата от 6048 лв. до сумата от 12 096 лв. – частичен иск от общо заплатеното на А. А. Г. обезщетение за неимуществени вреди от 232 839,40 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения си отговор ответникът Р. Н. А. оспорва основателността на касационната жалба. Настоящият състав на ВКС счита, че подадената касационна жалба е недопустима. В случая, съобразно молба – уточнение с вх. № 32672/26.10.2023 г., предмет на първоинстанционното производство по гр.д. № 866/2023 г. на ОС – Пловдив са предявени от ЗАД „Армеец“ АД срещу Р. Н. А. частични претенции с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за възстановяване на платени на четири лица застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на М. М. М., настъпила вследствие ПТП от 01.06.2013 г., виновно причинено от ответника, както следва: 1/ иск за заплащане на сумата от 12 100 лв. от общо заплатено обезщетение от 232 952,73 лв. на М. А. Г., ведно с мораторна лихва в размер на 196,64 лв. за периода от 16.09.2021 г. до 10.01.2022 г.; 2/ иск за заплащане на сумата от 12 096 лв. от общо заплатено обезщетение от 232 839,40 лв. на А. А. Г., ведно с мораторна лихва в размер на 196,58 лв. за периода от 16.09.2021 г. до 10.01.2022 г.; 3/ иск за заплащане на сумата от 7620 лв. от общо заплатено обезщетение от 141 000 лв. на Е. А. Б., ведно с мораторна лихва в размер на 123,83 лв. за периода от 16.09.2021 г. до 10.01.2022 г.; 4/ иск за заплащане на сумата от 8184 лв. от общо заплатено обезщетение от 151 000 лв. на А. М. М., ведно с мораторна лихва в размер на 133 лв. за периода от 16.09.2021 г. до 10.01.2022 г. Касае се до предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни частични искове, доколкото всяка от четирите регресни претенции включва в себе си един различен спрямо другите факт, независимо от общността на застрахователното събитие, причинило вредите по всяка от тях. С императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Когато е налице съединяване на искове, предпоставките за допустимост на касационното обжалване се преценяват за всеки иск поотделно. От предмета на процесното дело – защита на регресни права на застрахователя срещу делинквента, следва, че същото е с характер на търговско дело, доколкото исковите претенции по чл.274, ал.1 КЗ /отм./ са свързани с реализирането на права, произтичащи от сключен застрахователен договор, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Всяка една от предявените частични претенции е с цена на иска под законоустановения праг за касационен контрол по търговски дела от 20 000 лв. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Меродавни за преценката относно цената на исковете са заявените от ищеца части от вземанията, а не техният сбор. Не се касае до искове, предявени срещу потребител по смисъла на чл.113 ГПК, при което образуваното дело да се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес. Безспорно установено е с влязла в сила присъда, че Р. Н. А. е причинил ПТП при управление на МПС в пияно състояние. С оглед на това застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има право да получи от водача платените на увредените лица обезщетения. Налице е хипотеза, при която водачът на МПС не е застраховано лице, което се полза от наличието на покрит застрахователен риск, а делинквент, спрямо когото застрахователят упражнява регресно право. Поради това ответникът по претенциите по чл.274, ал.1 КЗ /отм./ не е потребител на застрахователни услуги по § 1, т.1 от ДР на КЗ /отм./, нито потребител по § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ирелевантно за недопустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че в диспозитива на атакуваното въззивно решение е посочена възможността за неговото касационно обжалване. Погрешните указания на въззивния съд не пораждат за жалбоподателя правото на касационна жалба, тъй като същото произтича само от процесуалния закон. С оглед на изложеното, доколкото въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В полза на ответника, на осн. чл.78, ал.4 ГПК и при съобразяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г, се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв., тъй като производството по чл.288 ГПК не се е развило. Водим от горното, състав на първо отделение на ТК на ВКС