Определение № 274 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1587/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД с ЕИК[ЕИК] срещу решение № 260062 от 16.04.2021 г. по в.т.д. № 651/2020 г. на АС-Варна, с което е потвърдено решение № 260261 /02.10.2020 г. по т.д. №712/2020 г. по описа на ОС-Варна. С последното дружеството- касатор е било осъдено да заплати на ДЗИ-Общо застраховане“АД сумата от 26 677,26 лева по регресна претенция за присъдено и изплатено на „Тебса“ ООД, от страна на засрахователя, застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 09.02.2012 г. замръзване на система „Дайкин – Алтерма“, включително главница 16 863.56 лева с ДДС, 2 345.49 лева - законна лихва върху главницата за периода 09.02.2015 г. - 26.06.2016г., 5 070.82 лева - мораторна лихва за периода от 01.03.2012г. до 09.02.2015 г., 2382.39 лева – разноски по гр.д. № 1454/2015 г. на ВРС, сумата от 15.00 лева - ликвидационни разноски по преписка по щета № 11020311200801, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, чл. 86 от ЗЗД. Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.2 предл.последно ГПК-очевидна неправилност на изводите на съда във въззивното решение за доказаност на факта на прекъсването на електрозахранването в процесния период 09.02.2012 г. относно съответния обект-вила № 2 на ул.Шеста“ в [населено място]-собственост на „Тебса“ ООД. Ответникът по касационната жалба ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира разноски пред касационната инстанция в размер на 875 лева-платено в брой възнаграждение за процесуално представителство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен осъдителен иск от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, за заплащане на сумата от 26 667.26 лева- изплатено на застрахования “Тебса” ООД застрахователно обезщетение, присъдено с решение № 1991 от 19.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1454/2015 г. по описа на Варненския районен съд по договор за имуществена застраховка “Пожар и други опасности”, обективирана в застрахователна полица № 11022044863, със срок на действие от 24.10.2011 г. до 23.10.2012 г., в резултат на настъпило застрахователно събитие – “замръзване”, при което е уредена собствената на застрахования отоплителна инсталация “Дайкин – Алтерма”, модел № ERHQ016AAQ и хидравличен бокс със спомагателен нагревател EKHBX016AB6V3, монтирана във вила № 2, находяща се в [населено място], вилна зона „Сборно място“, [улица], включващо разходи за възстановяването ѝ, направени за демонтаж, доставка и монтаж на различни нейни елементи на обща стойност от 16 863.56 лева, обичайни разноски по определяне на застрахователното обезщетение в размер на 15 лева, сумата от 5 070.82 лева- обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от 16 863.56 лева за периода от 01.03.2012 г. до деня на подаване на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1454/2015 г. на Варненския районен съд, сумата от 2 345.49 лева, обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от 16 863.56 лева за периода от датата на подаване на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 1454/2015 г. на Варненския районен съд – 09.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението – 26.06.2016 г. и сумата от 2 382.39 лева, изплатени съдебно – деловодни разноски по гр. д. № 1454/2015 г. на Варненския районен съд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Така предявеният иск е квалифициран от съда с правно основание чл.213 ал.1 КЗ /отм./, според която разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Изложени са съображения, че регресното право възниква при наличие на следните предпоставки: наличие на имуществена застраховка; застрахователно събитие, причинено виновно от трето на застрахователното правоотношение лице, което отговаря пред застрахования по правилата на договорната отговорност; плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя. Според съда, от представената застрахователна полица № 11022044863 се установява, че между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Тебса“ ООД е сключена имуществена застраховка „Пожар и други опасности“ за вила № 2, находяща се в [населено място], вилна зона „Сборно място“, [улица]. Не е спорно също така, че за процесния период – 22.01.2012 г. – 08.02.2012 г. „Тебса“ ООД има качеството на потребител на електрическа енергия по отношение на описаната вила, във връзка с което е било в договорни отношения с „Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“ АД/. По делото са представени ОУДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г., Показатели за качество на електроснабдяването и Инструкция за архивиране на документи /л. 20-43 от гр. д. № 8591/2019 г. по описа на Варненския районен съд/. Прието е, че страните не спорят, че в рамките на този период в района на [населено място] е имало изключително ниски температури в порядъка на -15º, а и от приложеното по делото писмо на Националния институт по метеорология и хидрология-филиал В. № ОД-03-166-1/17.07.2019 г. адресирано до „Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“ АД/, се установява този факт. По уведомление за щета, подадено от „Тебса“ ООД до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е образувана преписка под № 11020311200799. Съгласно съдържанието на същото на 09.02.2012 г. в процесната вила са настъпили увреждания на тръби и инсталации, вследствие на измръзване. Представен е констативен протокол, съставен на 18.02.2012 г. от служител на дружеството инсталирало климатичната инсталация „Дайкин-Алтерма“ – „Ммс Инк“ ЕООД, от който се установява, че подробно описаните части по климатичната отоплителна инсталация от изброените машини и съоражения са нанесени необратими поражения от замръзването, като не подлежат на отремонтиране, а само на пълна подмяна с нови. Във връзка с отказа на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати застрахователно обезщетение на „Тебса“ ООД е образувано гр. д. № 1454/2015 г. по описа на Варненския районен съд, по което дело е постановено решение № 1991 от 19.05.2016 г., с което застрахователят е осъден на основание чл. 208 от КЗ /отм./, да заплати на „Тебса“ ООД сумата от 16 863.53 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договора за застраховка за настъпило на 09.02.2012 г. застрахователно събитие – замръзване на система „Дайкин Алтерма“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и 5 070.82 лева – мораторна лихва за периода 01.03.2012 г. – 09.02.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и за сумата от 2 383.39 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Така присъдените суми в общ размер на 26 662.62 лева са прведени по банковата сметка на „Тебса“ ООД. Видно от представена по делото справка относно информация за прекъсването на електрозахранването в района, за процесния период е имало общо пет сигнала за липса на захранване. Авариите са били отстранявани в същия ден от подаване на сигнала и имат различна продължителност, като най-дългата е два часа и четиридесет минути, а най-кратката е за тридесет и една минути. Според съда, видно от заключението на вещото лице по извършената комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че съгласно ръководството за експлоатация на климатичната инсталация „Дайкин-Алтерма“ е от съществено значение да не се изключва захранването на същата. Изключването на захранването спира автоматично повтарящо се движение на помпата, което я предпазва от повреда. Съгласно експертизата, причините за замръзване на отоплителната система се дължат на преустановяване на електрозахранването в имота, в който тя е монтирана и за повече от един час, което е достатъчно да изкристализира водата при отрицателни температури, съответно да се получи замръзване при условие, че помпата не работи и спомагателният нагревател не е включен. Установява се от заключението, че в случая се касае за техника с непрекъсваемо действие. Вещото лице е преценило, че стойността необходима за възстановяване на нормалното функциониране на процесната климатична система към датата на настъпване на събитието е 16 544.77 лева с ДДС. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице от 29.10.2019 г., от което се установява, че за всяко прекъсване над един час системата е критична по отношение на замръзване. При нейното включване и изклюване се получава затлачване и замръзването става по-лесно при следващо изключване. За сочения период от 22.01.2012 г. до 08.02.2012 г. са констатирани общо пет прекъсвания на захранването, като почти всички са с продължителност над един час. Експертът пояснява, че изключването на електрозахранването нарушава целия цикъл на работа на системата. При изготвяне на заключението той установява, че трафопостът е подменен със сравнително нов, който не предполага 100% непрекъсваемо електрозахранване, той е открит и няма защита от атмосферното влияние, освен неговата вътрешна автоматична защита. От разпита на свидетелите, според съда безпротиворечиво се установява, че в края на месец януари – началото на месец февруари, през 2012 г. имало снежна буря и температурите били минусови. В този период токът спирал няколко пъти в процесния район, където живеел един от тях. По това време един от разпитаните свидетели наглеждал и поддържал трите вили на „Тебса“ ООД, находящи се в [населено място], вилна зона „Сборно място“, [улица], като една от тях била процесната вила № 2. В нощта, когато била снежната буря и токът спрял, той бил във вила № 3. Служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД дошли на следващия ден да отстранят аварията. Токът често спирал и от ниските температури конвекторите /вътрешни радиатори/ замръзнали. Същите били сменяни, като техниците на „Дайкин“ установили, че течността на конвекторите била замръзнала. Въпросната зима токът е спирал между четири и шест пъти, като това се случвало обикновено към пет часа, когато се включат много абонати. Кабелите били стари и заради това имало аварии, откакто сложили допълнителен стълб и подменили кабелите, нямало повече такива аварии. На база събраните и обсъдени доказателства, въззивният е приел от фактическа и правна страна следното: От представените писмени доказателства безспорно се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение и плащане по него. Установено е, че е настъпил покрит застрахователен риск – замръзване на климатична инсталация „Дайкин Алтерма“ поради ниските температури в района на [населено място], местност „Сборна“, където се намира и процесната вила, в която е инсталацията. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства ставя ясно, че за процесния период електрозахранването в района на местност „Сборно място“ в [населено място], където се намира и процесната вила, е прекъсвано няколко пъти за повече от един час. С оглед на това и предвид заключението по съдебно-техническа и оценителна експертиза, се установява, че причините за замръзване на отоплителната система се дължат на преустановяване на електрозахранването в процесния имот, в който тя е монтирана и че за повече от един час е достатъчно да изкристализира водата при отрицателни температури, съответно да се получи замръзване при условие, че помпата не работи и спомагателният нагревател не е включен. Експертът е описал подробно и констатираните щети, като техният размер не е оспорен от страните. Наличието на виновно поведение на ответника, е обосновано в мотивите на обжалвания акт с това, че неколкократното прекъсване на електрозахранването за повече от един час, води до извод за неизпълнение на задължението на ответното дружество по чл. 89, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката. Не се установява наличието на някоя от предвидените хипотези в Раздел ХI „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия“ от Закона за енергетиката, които изключват отговорността на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи, предвид правото им да преустановят временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа в различни случай и по съответния ред. В този смисъл неоснователно е и позоваването на чл. 21 и сл. от ОУДПЕЕЕМ. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, въззивният съд изрично се е позовал на трайна и непротиворечива съдебната практика на ВКС, цитирана в решението, съгласно която, изискуемостта на регресното право настъпва с плащането на застрахователното обезщетение, като плащането е извършено на 22.06.2016 г., а исковата молба е подадена на 18.04.2019 г., поради което искът е заведен в рамките на 5-годишния давностен срок и възражението за погасяване по давност е неоснователно. Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на чл. 280 ал.2 предл.последно ГПК-очевидна неправилност на изводите на съда във въззивното решение за доказаност на факта на прекъсването на електрозахранването в процесния период 09.02.2012 г. относно съответния обект-вила № 2 на ул.Шеста“ в [населено място]-собственост на „Тебса“ ООД. Съобразно установените в практиката на ВКС критерии, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, касационният жалбоподател твърди основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК по отношение на необсъждане на всички възражения на страната и на неправилност на изводите на съда във въззивното решение за доказаност на факта на прекъсването на електрозахранването на 09.02.2012 г. относно съответния обект, които обаче не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС като очевидна неправилност, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. Това е така, доколкото за да извърши проверка за основателността на тези оплаквания, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което изключва очевидността на твърдяните пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция в размер на 875 лева-платено в брой възнаграждение за процесуално представителство, съгласно приложения към отговора на КЖ списък по чл.80 ГПК и съдържанието на договора за правна помощ. С оглед изложеното, съдът