Определение № 307 от 13.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 910/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и „Бизнес - И. Център „С.”” АД /в несъстоятелност/, [населено място] срещу решение № 271 от 31.05.2010г., постановено по гр. дело № 2347/2009г. от Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е отменено изцяло решението от 17.07.2009г. по т. дело № 22/2009г. на Врачански окръжен съд, търговско отделение и е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу „Бизнес-И. Център „С.”” АД /в несъстоятелност/, [населено място] иск на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане в полза на [фирма], [населено място] в размер на 1 476 лв. с основание фактура № 478/08.04.2008г. и договор за цесия от 04.07.2008г. и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати в полза на САС държавна такса в размер 29,52 лв. В двете касационни жалби се прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по въззивна жалба на синдика на „Бизнес-И. Център „С.”” АД /в несъстоятелност/, [населено място], който няма самостоятелен правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, доколкото не е самостоятелна страна в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, нито представлява длъжника в същото производство. Освен това се твърди неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 635, ал. 1 ТЗ. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите в писмени изложения поддържат становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочат, че възивният съд се е произнесъл по въпроса за процесуалните права на синдика да участва самостоятелно в производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ и да обжалва решението по този иск в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посоченото от касаторите решение № 760 от 12.04.2005г. по гр. д. № 546/2004г. на ВКС, ТК, II о. Освен това се посочва, че произнасянето на ВКС ще бъде от значение за правилното приложение на законовата уредба за защита на длъжника в производството по несъстоятелност и обусловените от това производства, както и уредбата относно правомощията на синдика в производството по чл. 694 ТЗ. Поставят се и следните въпроси: дължимо ли е плащане по реална доставка, ако временният синдик не е дал съгласие по смисъла на чл. 635, ал. 1 от ТЗ; липсата на съгласие на временния синдик за извършване на доставката до абсолютна недействителност ли води или до относителна по отношение на кредиторите и синдика в производството по несъстоятелност. Всеки от касаторите счита касационната жалба на другия за основателна и подлежаща на допускане. Синдикът на „Бизнес-И. Център „С.”” АД /в несъстоятелност/, [населено място] не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното: Касационната жалба на „Бизнес-И. Център „С.”” АД /в несъстоятелност/, [населено място] е недопустима, тъй като този касатор е в процесуалното положение на ответник по предявения установителен иск по чл. 694 ТЗ за съществуването на неприето вземане в производство по несъстоятелност и с обжалваното въззивно решение искът е отхвърлен. Поради това ответникът - длъжник не разполага с правен интерес да подаде касационна жалба и същата следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба на [фирма], [населено място] е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Въззивният съд е приел за допустимо участието на синдика в производството по иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, тъй като решението има установително действие, освен по отношение на длъжника и всички кредитори по несъстоятелността, така и по отношение на синдика. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявеният от [фирма], [населено място] срещу „Бизнес - И. Център „С.”” АД /в несъстоятелност/, [населено място] иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, Софийски апелативен съд е изложил съображения относно задължението на „Бизнес - И. Център „С.”” АД съгласно чл. 635, ал. 1 ТЗ да сключва сделки само с предварителното съгласие на временния синдик, предвид назначаването на такъв с определение от 19.03.2008г. на Врачански окръжен съд. Като е констатирал, че временният синдик не е дал съгласие за сключване на сделката между „Бизнес - И. Център „С.”” АД и [фирма], решаващият съдебен състав е направил извод за нищожност на процесната сделка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и неоснователност на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставените от касатора правни въпроси са значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като тяхното решаване е обуславящо за изхода на спора. По отношение на въпросите за процесуалните права на синдика в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ и дали е допустимо синдикът да обжалва решението по посочения законов текст са осъществени и допълнителните изисквания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В приложените към касационната жалба съдебни актове не е даден отговор на поставените въпроси. По отношение на решение № 395/20.07.2010г. по гр. дело № 113/2010г. на САС, ТО, 6 състав не са налице данни, че е влязло в сила, а решение № 62/17.07.2009г. по т. дело № 39/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. е неотносимо, тъй като предмет на делото е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, а не иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Поради липсата на постоянна съдебна практика по въпроса за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и правомощията му да обжалва решението, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите въпроси, посочени от касатора, са относими към конкретните факти на спора и са обусловени от разрешаването на въпроса за правомощията на синдика. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение