Определение № 521 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 421/2012 г.

Производството е по 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Ц. П. В. срещу определение № 202/09.05.2012 г. на състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение по гр.д. № 1705/2011 г., с което е върната касационната жалба на страната, на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е върната касационната жалба на Ц. П. В. срещу решение на Софийски градски съд от 24.06.2011 г. по гр.д. № 14829/2010 г. поради необжалваемост на въззивния съдебен акт, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е правилно. Въззивният съд се е произнесъл по обективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД – обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 200 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. В обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е издирил точно приложимата правна норма и правилно е изтълкувал § 25 ПЗР ЗИДГПК ДВ бр. 100/2010 г. Исковата молба е подадена на 20.032009 г., но касационната жалба е подадена след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100 от 2010 г. В новата редакция вместо обжалваем интерес до 1000 лв., законодателят е въвел като критерий цена на иска до 5000 лв. по граждански дела – въззивните решения, постановени по тях не подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд. Промяната в процесуалния закон не засяга единствено висящите касационни дела - при подадени касационни жалби до 20.12.2010г. Без значение е, че исковете за заявен като частични, защото цената на иска се определя от размера на сумата, която е потърсена. Тя определя родовата и функционална подсъдност по спора, като и размера на държавните такси. Няма изискване да се сочи размера на цялото вземане в исковата молба, нито той се вписва в диспозитива на съдебното решение, който е само по предмета на иска /страни, правопораждащи юридически факти и искане/. Без значение е, че при отхвърляне на частично предявен иск, се формира сила на присъденонещо и за незаявената част, защото това няма отражение върху подсъдността /районен или окръжен съд да е първа инстанция, съответно кой е въззивна и подлежи ли на касационен контрол решението/. Нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК има предвид цената на предявения иск, а не върху каква парична сума се формира сила на присъдено нещо с въззивното решение. Например, със съдебното решение се формира сила на присъдено нещо и по разрешено възражение за прихващане. Възможно е то да е по-голямо като размер от главния иск, но последният определя дали решението подлежи на касационно обжалване или не. В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение