Определение № 60808 от 13.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2185/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Р., чрез адв. Р. Ж. против решение № 260046/18.03.2021 г. по в. гр.д. № 28/2021 г. на Окръжен съд Ямбол, с което е потвърдено решение № 260224/15.12.2020 г. по гр.д. № 1390/2020 г. на Районен съд Ямбол в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права върху непълнолетното дете Д. С. Й., [дата на раждане] на бащата С. Й. Р. и е определено местожителството на детето на адрес на бащата: [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС – ППВС № 1 от 12.11.1974 г. относно обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права, както и на практиката на ВКС, обективирана в решение №936 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 3717/2008 г., според която по правило децата следва да се отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само по важни причини, като създаденото фактическо положение не може да е единственият мотив за разделянето им, както и че за важни причини за разделянето на децата, не следва да се приемат голямата разлика във възрастта, липката на взаимни интереси и продължитеното разделено живеене. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а единствено са наведени твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и на съдебна практика на ВКС. Ответната страна по жалбата – С. Й. Р., чрез пълномощника си адв. Г. е депозирала отговор, в който заявява становище, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на изложените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която упражняването на родителските права върху непълнолетното дете Д. са предоставени на бащата и да определи местоживеенето на детето при него, въззивният съд след съвкупна преценка на събраните пред първата и пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателствени средства е приел, че родителските права върху непълнолетното дете /16 годишно момиче/ следва да бъдат предоставени на бащата, тъй като по делото е безспорно установено, че майка се държи лошо и немайчински с детето – бие го, тормози го, което се потвърждава и от заявеното от социалния работник, който работи по случая с Д. от две години, след подадени три сигнала, един от които от класния й ръководител, до Дирекция „Социално подпомагане“. Освен това съдът е зачел и желанието на делото да бъде отглеждано от своя баща, в чиито дом намира разбиране, закрила и спокойствие, както и обстоятелствата, че бащата се е грижил за детето в продължителен период, когато майката е била на село след раждането на второто си дете, като последният има и подкрепата на своите родители, с които детето се разбира и желае да живее заедно с тях. При отчитане на възпитателските качества на двамата родители, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към бащата и възможността за помощ от трети лица, въззивният съд е приел, че с предоставяне упражняването на родителските права на бащата, е защитен интереса на детето в пълна степен. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения: Съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Това следва от обстоятелството, че с посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, се определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В настоящия случай в изложението не са формулирани конкретни въпроси, за които се поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, в т.ч. и задължителна такава, а се преповтарят наведените в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като не се прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и общите основания за неправилност на решението – чл.281, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на спора на насрещната страна по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 800.00 лв. съгласно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,