Определение № 38 от 29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 967/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Автотранс – 1“ ООД обжалва решение № 17 от 15.01.2020 г. по в.т.д. 602/19 г., Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 103 от 25.7.2019 г. по т.д. 325/19 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта, с която на основание чл. 74 от ТЗ е отменено взетото на проведено на 26.11.2018 г. Общо събрание на съдружниците на „Автотранс 1“ ООД, [населено място] за изключване на съдружника Д. Г. Мехтерова от „Автотранс 1“ ООД на основание чл. 126, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ и „Автотранс 1“ ООД.

Излага съображения за допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения, както и необоснованост.

Излага съображения по съществото на спора. Счита, че от значение e спазване последователността по чл. 517, ал. 3 от ГПК. Не била спазена последователността първо да се наложи запор върху дела, а после да се счита за прекратено участието му.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Прекратено ли е участието на длъжник, ограничено отговорен съдружник в ООД от момента на връчване на изявлението на взискателя по смисъла на чл. 517, ал. 3, изр. 1 от ГПК на дружеството, ако към този момент все още не е вписан запор на дяловете му от съдебния изпълнител в Търговския регистър или продължава да бъде съдружник? По отношение на този правен въпрос сочи допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно разрешение в противоречие с даденото тълкуване в конкретно решение № 101 от 25.6.2012 г. по т.д. 877/11 г. ВКС, 2 ТО. Въззивният съд бил приложил неправилно закона, като не бил съобразил, че когато принудителното изпълнение е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник изявлението на взискателя следвало да е след налагане на запор върху дружествения дял.

Моли да се отмени решението.

Ответникът Д. Г. Мехтерова оспорва касационната жалба. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Соченият от касатора правен въпрос, не обосновавал основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като не това били решаващите мотиви на въззивния съд. Освен това липсвало противоречие на посоченото решение. Моли да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второто търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва решението страна.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отмяна на решение по т. 1 от дневния ред на ОСС на „Автотранс 1“ ООД, за изключване на съдружника Д. Мехтерова от 26.11.2018 г. въззивният съд приема, че е предявен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ. Приема, че искът е предявен в срок. Приема, че се атакува решение за изключване на съдружник. Съгласно чл. 137, ал. 3 от ТЗ решението на Общото събрание за изключване на съдружник, се вземало с мнозинство повече от три четвърти от капитала, като изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспадал от капитала при определяне на мнозинството от гласувалите. Законосъобразността на едно решение за изключване на първо място било обусловено от това дали било взето от останалите съдружници и с необходимото мнозинство. А също така и изискуемо било установяване, че съдружникът е предупреден за нарушенията, даващи основание да се предприемат действия за изключване и съответно да му се даде възможност да отстрани същите или да се защити като изложи доводи за липсата на предпоставките на чл. 126, ал. 3 от ТЗ и респ. доказателства, опровергаващи твърденията в предупреждението. Прието е, че предупреждението следва да се отправи в някакъв срок. Освен това трябвало да са налице установени действия, като описаните в хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1-4 от ТЗ.

Въззивният съд е направил два основни извода, за да приеме, че решението на Общото събрание на съдружниците не е съответно на закона. Първият извод е, че към момента на провеждане на Общото събрание на съдружниците членственото правоотношение на П. У., притежаващ 2 дяла от капитала на „Автотранс“1“ ООД, е прекратено на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК и няма качеството съдружник, а това от своя страна изключва възможността да гласува на проведеното общо събрание на съдружниците. Подробно, по отношение на прекратяване на членството,въззивният съд е разгледал фактите, установени по делото, а именно – установяване на вземане на кредитор Д. Н. Д. за парично вземане в размер на 128 000 лв към П. У., овластяването от ЧСИ В. Бароков на Д. Д. в качеството му на взискател, да предяви иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК. Въззивният съд е приел, че в момента на получаване на изявлението на кредитора за получаване на сумата от дружеството, членственото правоотношение е прекратено. А този извод е подкрепил, вземайки предвид и решение за разглеждане на иска с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, по което било прието, че искът е допустим. Тези факти са мотивирали въззивния съд да приеме, че с връчване на изявлението на кредитора на дружеството на 6.11.2018 г., членственото правоотношениие е прекратено за П. У.. Това от своя страна е довело до извод, че на 26.11.2018 г. датата на провеждане на общото събрание на съдружниците, У. не бил вече член на дружеството и не можел да гласува, а взетото решение за изключване на Д. Мехтерова, за което е гласувал П. У. е прието за незаконосъобразно.

Вторият извод, за да потвърди решението на първата инстанция и да приеме, че решението на Общото събрание на съдружниците от 26.11.2018 г. е незаконосъобразно, въззивният съд е направил, обсъждайки конкретно сочените нарушения на изключвания съдружник Д. Мехтерова. Въззивният съд приема, че посочените нарушения да са извършени от съдружника Мехтерова, конкретно соченото неизпълнение на предварителен договор, не може да е основание за изключване, тъй като по този предварителен договор, страна не било дружеството и няма как да е налице нарушение на задълженията на съдружника. А също така, че останалите обстоятелства, описани в предупреждението за изключване са неконкретни и не може Мехтерова да отстрани, соченото нарушение. Прието е, че посочените обстоятелства не кореспондирали с хипотезите на чл. 126 от ТЗ и не можели да обусловят извод за извършвани нарушения.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне служебно касационно обжалване, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал правен въпрос, за който е налице основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В случая не се установява наличие на вероятност съдебното решение да е нищожно, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК. Освен това не се установява да не са били налице предпоставки за произнасяне на съда по същество, поради което не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК.

По отношение на обоснования правен въпрос от касатора, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице общо основание за допускане касационно обжалване. Обосноваването на общо основание от касатора изисква да се посочи този правен въпрос, който е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. В случая фактическият състав на прекратяване на членството на съдружник, на основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, е посочено от въззивния съд като основание да приеме, че съдружникът, гласувал за изключване на ищцата, не е имал това качество. Прието е, че след като е разгледан иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК, то е налице прекратяване на членството на длъжника-съдружник. Прието е, че с връчване на изявлението на кредитора от взискателя на дружеството, настъпва прекратяване на участието. Този извод не е единствен, за да приеме, че решението за изключване на съдружник не е съответно на закона. Въззивният съд е разгледал и друго основание, което е приел, че води до извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, а именно – липсата на основание за изключване на съдружника. Основанията, посочени в предупреждение за изключване, са приети като неотносими към предвидените от закона основания за изключване. Именно това са и решаващите мотиви, обосновали изхода на спора, да се приеме, че решението за изключване на ищцата е незаконосъобразно. Поради това, поставеният от касатора правен въпрос не е единствен за изхода на спора, макар и да е включен в него и разрешен от въззивния съд. Така поставеният въпрос не е обуславящ изхода на спора и не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

Сочената практика на ВКС по приложението на чл. 517, ал. 3 от ГПК, не може да обоснове наличие на противоречие на разрешението в разглежданото въззивно решение с постоянната практика на ВКС. В случая с оглед фактите е прието, че не са налице основания за изключване на съдружник, тъй като сочените нарушения не могат да бъдат индивидуализирани, не може съдружникът да се защити и част от тях не са във връзка с дейността на дружеството. Именно тези изводи са обосновали изхода на спора. Разглеждането на доказателствата и формиране на конкретните изводи за това дали посоченото в предупреждението може да съставлява нарушение, обуславящо решение за изключване на съдружника, е свързано с правилността на съдебното решение. Съгласно разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че общо основание за допускане касационно обжалване не може да се свързва с правилността на съдебното решение. По всички изложени съображения следва да се приеме, че касаторът не е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване.

Това налага извода, че следва да не се допуска касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение