Определение № 327 от 05.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 511/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ К. Л.-П. против решение 354/30.12.2011 г. по в.т.д. № 255/2011 г. на ВТАС в частта, с която се потвърждава решение № 108/27.07.2011 г. по т.д. № 10/2011 г. на Плевенски ОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. ойл ЕАД-София сумата 62 111.43 лв. на основание чл.327 ТЗ, стойност на недоставено гориво по процесните фактури. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, касаеща характеристиката на фактурата, като свидетелстващ документ. Освен това, съдът се е бил произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, като отказал спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Няма представено влязло в сила решение на ВКС. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Позоваването на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е неточно и непълно, а освен това и няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. ІІ. Подадена е и частна жалба от Г. ойл ЕАД-София по реда на чл.274,ал.2 ГПК против определение от 15.02.2012 г. по в.т.д. № 255/2011 г. на ВТАС, с което е отхвърлено искането по чл.248,ал.1 ГПК за присъждане на адв.възнаграждение 2 000 лв. Обжалваното определение е правилно, тъй като видно от бланковия договор за правна защита и съдействие, р.ІV в него за внесена сума не е попълнен. Няма представен платежен документ. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.