Определение № 71 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2892/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от „Енерго- Про Продажби“АД срещу решение № 752 от 16.04.21г.по гр.дело № 152/21г.на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3020 от 3.07.19г.по гр.дело № 3345/19г.на Районен съд – Варна.С него на основание чл.124 ал.1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните,че ищецът К. Х. Й. не дължи на касатора сумата от 7 425.40 лв,представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за обект,находящ се в [населено място] сбор,облост Велико Т.,за периода от 25.08.17г.до 24.08.18г.,с абонатен № [ЕГН] и клиентски номер № [ЕГН],за която е издадена фактура № [ЕГН] от 8.02.19г. Въззивното решение е постановено след отменително решение на ВКС № 170 от 6.01.21г.по гр.дело № 169/20г.на Четвърто гражданско отделение. Касаторът сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси: 1. Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото,които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване ,без да изготви нов доклад; 2.Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства;3.Може ли пълното доказване да се осъществява с всички допустими по ГПК доказателствени средства; 4.Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й; Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение,той следва ли да изложи мотиви,обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Ответникът по жалбата К. Х. Й. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че ищецът е потребител на електроенергия за недвижим имот в [населено място] сбор.На 24.08.18г.служители на ответното дружество са извършили проверка на СТИ на процесния адрес, за което са съставили констативен протокол № 1502215, подписан от служителите и двама свидетели.В БИМ е извършена метрологична експертиза на демонтирания електромер,като е дадено заключение,че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи – нощна /Т1/ и дневна /Т2/,като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа – Т3 – 039541.2 kWh.От ответното дружество е издадена фактура за плащане на начислената електрическа енергия за периода от 25.08.17г.-24.08.18г.,на стойност 7 425.40 лв. От назначената съдебно-техническа експертиза е установено,че СТИ е в метрологична годност.Показанията,записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея на електромера и не са регистрирани при редовния отчет на същия.Показанията в този регистър са 39541 kWh, като същите са преминали през измервателната система на СТИ.Наличието на показания в невизуализираната тарифа се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по –точно в тарифната схема. Съгласно указанията в отменителното решение на ВКС е назначено вещо лице със специалност софтуерен инженер.От заключението му е прието,че установените данни,отразени в протокола от 24.08.18г. и в протокол № 115/30.10.19.на БИМ са съответстващи на действителността и не се дължат на електромагнитни смущения, поради което и натрупаната електроенергия в регистър 1.8.3 не е преминала през тази тарифа,без да е осъществено софтуерно въздействие върху СТИ.Вещото лице е констатирало, че не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на показания в невизуализирания регистър, както и че не може да се установи устройството,от което е извършена тази параметризация,като то може да бъде всякакво устройство,което има техническата възможност да влезе в контакт с електромера.Посочило е още,че е възможна софтуерна настройка,която да позволи преминалата през електромера ел.енергия да се начислява само в невизуализираните регистри ,като в конкретния случай това е били направено и СТИ е отчитало енергия само по тарифа 1.8.3 всяка неделя.От данните по делото вещото лице е установило,че СТИ не е било отваряно, тъй като фабричната му пломба е ненарушена. При извършения оглед на софтуера не е установило той да притежава функционалност,заложена в менютата и екранните бутони,за параметризация на тарифни регистри и промяна в активността на същите,за да позволява достъп на дружеството до системата. Експертът също е установил,че е технически невъзможно да бъдат нанесени показания в паметта на електромера чрез оптичния му порт,както и че щом енергията е отчетена в някой от регистрите ,значи е преминала през средството за измерване. За да уважи предявения отрицателен установителен иск въззивният съд е приел,че доставчикът не е доказал при условията на пълно и главно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период,както и разликата между заплатеното и действително дължимото.Посочил е,че по делото не е установено,че при монтажа на електромера на 17.06.15г.в обекта регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания,поради което не може да се направи извод,че констатираното при метрологичната проверка количество ел.енергия в неактивиран за търговски отчет регистър е действително доставено от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди датата на монтажа на СТИ.Това обстоятелство не може да се установи от протокола за монтаж на СТИ, в който са посочени показанията само на визуализираните тарифи – дневна и нощна.По тези съображения съдът е приел,че процесната сума от 7 425.40 лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за обект,находящ се в [населено място] сбор,обл.В.Т.,за периода от 25.08.17г.до 24.08.18г., е недължима. Настоящият съдебен състав намира,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите :“ Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства“; „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали приема или експертното заключение, следва ли да изложи мотиви,обосноваващи преценката му за годността на експертизата“.Въззивният съд е дал разрешение на поставените въпроси,което следва да бъде проверено за съответствието му с практиката на ВКС,обективирана в решение № 226 от 12.07.11г.по гр.д.№ 921/10г.на Четвърто г.о.; решение № 26 от 9.04.20г.по гр.дело № 1764/19г.на Първо г.о.; решение № 75 от 13.04.21г.по гр.дело № 2206/20г.на Четвърто г.о.; решение № 80 от 3.05.18г.по гр.дело № 2560/17г.на Четвърто г.о.; решение № 241 от 23.10.13г.по гр.дело № 3194/13г.на Първо г.о.; решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на Четвърто г.о.; решение № 348 от 16.11.15г.по гр.дело № 1271/15г.на Трето г.о.; решение № 57 от 8.05.14г.по гр.дело № 7493/13 на Трето г.о. и др. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.