Определение № 3220 от 13.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1372/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Български чирлидинг съюз“, [населено място] срещу решение № 172/26.03.2025 г., постановено по в.т.д.№ 109/2025 г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 1655/28.11.2024 г. по т.д.№ 526/2024 г. на Софийския градски съд и е отменено решението, прието на проведено на 17.02.2024 г. Общо събрание на Сдружение „Български чирлидинг съюз“ за освобождаване (изключване) на Сдружение „Спортен клуб по мажоретен спорт Мистерия“ по иска, предявен на основание чл.25, ал.6, вр. ал.4 ЗЮЛНЦ от Сдружение „Спортен клуб по мажоретен спорт Мистерия“, [населено място] против Сдружение „Български чирлидинг съюз“. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е разгледал иск по чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението по т. 3.1. от дневния ред на събранието, проведено на 17.02.2024 г. от Сдружение „Български чирлидинг Съюз“, с което ищецът Сдружение „Спортен клуб по мажоретен спорт Мистерия“ е изключен от ответното сдружение. Решаващият състав е посочил, че едно от твърденията на ищеца за исканата отмяна на решението е, че съдържанието на поканата за ОС на 17.02.2024 г., касаещо т. 3 от дневния ред - Освобождаване членове на сдружението, е общо определено, като до ищеца не е изпратено и нарочно известие относно предстоящото предложение за прекратяване на членството му, основанията за това и конкретните обстоятелства. Посоченото твърдение е квалифицирано от съда като оплакване за липса на предварителна информация, включително в дневния ред на поканата, с която е свикано общото събрание. Твърдяното нарушение изисквало приложението както на нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ, в която са уредени минималните изисквания към съдържанието на поканата за свикване на ОС, така и тази на чл. 29, ал. 2 ЗЮЛНЦ - че по невключени в дневния ред въпроси не могат да бъдат вземани решения, като тези норми не били приложени от първоинстанционния съд. Софийският апелативен съд се е позовал на практиката на ВКС, като е посочил решение № 135/10.03.2021 г. по т.д. № 1653/2019 г. на ВКС, I т.о., според което нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ поставяла императивни изисквания за съдържанието на поканата, които са от значение за редовността на провеждането на общото събрание и за законосъобразността на взетите от него решения. Предвид императивния характер на нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ въззивната инстанция е приела, че е задължена да я приложи и без изрично оплакване във въззивната жалба. След обсъждане на поканата решаващият състав е приел, че не е спазено изискването за минимално съдържание на поканата, предвид съвсем формалното посочване по т. 3, че ще се освобождават членове на сдружението, особено щом освобождаването ще включва изключването на някои членове. Според изложените съображения на съда, за да е спазено това изискване следва да са посочени членовете на сдружението, които ще се изключват и нарушенията, заради които се предлага да бъдат изключени. Решаващият извод на въззивната инстанция е, че липсва включване в дневния ред на въпрос относно изключването на Сдружение „Спортен клуб по мажоретен спорт Мистерия“, което било в нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ и имало за последица вземане на решение по необявен в дневния ред въпрос в нарушение на императивната норма на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по пороци на решението на Общото събрание на сдружението, които не са въведени с исковата молба в преклузивния срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, както и недопустимо се е произнесъл в нарушение на чл.269 ГПК при липса на отменителни основания във въззивната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка за вероятна недопустимост на обжалвания акт. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд