Определение № 240 от 28.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1008/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. Т. срещу определение № 24/09.01.2020г. по в.ч.гр.д. №293/2019г. на Кърджалийски окръжен съд. С него е потвърдено определение №1191/29.10.2019г. по гр.д. №1448/2019г. на Кърджалийски районен съд, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Кърджалийски окръжен съд по подсъдност. Частната касационна жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че обжалваният акт е непълен, тъй като въззивният съд е приел, че доводите относно заплащането на дължимата държавна такса са ирелевантни за обжалването на първоинстанционното определение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, частната касационна жалбоподателка поставя следните въпроси: 1/ Следва ли първоинстанционният съд при произнасяне с определение за компетентност по родова или местна подсъдност да укаже в определението с пълни и ясни указания относно внесена вече изискуема държавна такса за образуване на дело – следва ли ищецът да довнесе отново държавната такса по сметката на определения по родова или местна подсъдност съд?; 2/ Следва ли при произнасяне от страна на съда по първия въпрос да се произнесе в хипотеза за надвнесена държавна такса?; 3/ Следва ли да се подаде частна жалба за надвнесена държавна такса, ако за продължаване на делото по иска за установяване на парично задължение въз основа на документ следва да се внесе отново 2 % държавна такса по сметката на окръжен съд, след като делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Кърджали след прекратяване на същото от Районен съд – Кърджали с определение? Поддържа и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК с твърдението, че очевидната неправилност се свързва с това, че въззивният съд едновременно приема доводите за заплатената държавна такса за ирелевантни и дава яснота относно запазване действието на внесената държавна такса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди определението на Кърджалийски районен съд, въззивният съд е приел, че с оглед цената на иска, която е над 25 000 лв., на основание чл.104, т.4 от ГПК, делото е подсъдно на ОС – Кърджали. Изтъкнал е, че изложените в частната жалба доводи относно внесената държавна такса нямат отношение към родовата подсъдност на делото, която е предмет на обжалвания първоинстанционен акт. В допълнение е посочил, че държавната такса, внесена по сметка на районния съд, запазва своето действие при промяна на подсъдността. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая частната касаторка само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 от ГПК. В инкорпорираното в частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени въпроси, които не са релевантни, тъй като не са свързани с решаващите изводи на съда, обусловили обжалвания резултат. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното определение, е приел, че с оглед цената на предявения иск в размер над 25 000 лв., делото е родово подсъдно на окръжен съд. Решаващият извод на съда е изведен от разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК. Частната жалбоподателка счита, че първоинстанционният, респ. въззивният акт са неясни и непълни, тъй като не е указано дали се изискват действия от нейна страна за довнасяне на държавна такса, но тези оплаквания нямат връзка с прекратяване на производството пред РС – Кърджали, поради неподсъдност на спора на този съд, и изпращането на делото по правилата на родовата подсъдност на компетентния съд. С оглед на това и поставените въпроси са без правно значение за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК. Поради липсата на обоснованост на общото основание, ирелевантни са сочените допълнителни селективни критерии по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Още повече, че по посочените допълнителни основания не са изложени никакви доводи. Не е налице и заявеното от частната касационна жалбоподателка основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение, респ. определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на атакуваното определение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая, според частната жалбоподателка очевидната неправилност се изразява в произнасянето от въззивния съд едновременно по ирелевантността на доводите й за държавната такса и по запазване действието на вече внесена държавна такса. Изложените от въззивния съд в допълнение разяснения имат за цел единствено да окажат съдействие на жалбоподателката, като внесат яснота по въпроса за последиците на платената държавна такса при промяна на подсъдността. Същите не представляват особено тежък порок, обосноваващ очевидната неправилност на обжалваното определение. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд