Определение № 398 от 26.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1244/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

„АИК ДОМ“ ООД обжалва определение № 204 от 14.1.2021 г. по в.ч.г.д. 3649/20 г. Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено определение по гр.д. 13 704/20 г. Районен съд - Варна.

След подаване на искова молба от „Инвестбанк“АД по реда на чл. 422 от ГПК, на частния жалбоподател като ответник по този иск, не му бил връчван препис от исковата молба и доказателствата. Твърди, че определението на Варненски окръжен съд не му е връчвано, а е поискал да се запознае с него и конкретно да изложи съображения.

В допълнението на касационната частна жалба, подадено на 7.5.2021 г., касаторът „АИК ДОМ“ ООД излага подробно обстоятелства относно подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Била издадена заповед на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. Тази заповед била връчена на касатора в качеството му на длъжник и той бил подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК на 20.02.2012 г. След подаденото възражение не било ясно какво се е случило. Продължавал да бъде длъжник. Счита, че това определя правния му интерес на основание чл. 124 от ГПК „се иска да бъде установено, че в отношенията между страните „Инвестбанк“ АД и „Аик дом“ ООД, не е налице влязъл в сила съдебен акт, установяващ със сила на пресъдено нещо задължението на „Аик Дом“ ООД към „Инвестбанк“ ЕАД, произтичащо от заповед № 60.64/30.6.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 01.7.2011 г. по ч.г.д. 9638/11 г., ВРС. Не можел да реализира и искане за спиране или прекратяване на изпълнителните действия.

Поради това, счита, че може да се защити само с предявения иск, тъй като след като установи соченото обстоятелство щял да може да реализира бъдеща процедура по искане за спиране или прекратяване на изпълнителните действия от ЧСИ за дължимата сума или част от нея при условие на положително развитие по възражението му.

Формулира следните правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, инкорпорирано в допълнителната частна касационна жалба:

1. По какъв начин следва да осъществи защитата си длъжник по издадена заповед по чл. 417 от ГПК, при условие, че е реализирал правото си и е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, но издалият заповедта съд прецени, че липсва възражение по чл. 414 от ГПК, оспорващо задължението и прекратява процедурата по чл. 414 вр. чл. 422 от ГПК в закрито заседание, поради липса на правен интерес от иска, без връчване на преписи от съдебния акт на страните?

2. По какъв начин следва да осъществи защитата си длъжник по издадена заповед по чл. 417 от ГПК, действащ към 1.7.2011 г., при условие, че е реализирал правото си и е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, действащ към 12.3.2012 г. и не е образувано съдебно производство по тях по реда на ГПК, действащ към 2021 г. и не е налице влязъл в сила съдебен акт, постановяващ в отношенията между заявителя и длъжника със силата на пресъдено нещо, дължимостта на вземането по заповедта по чл. 417 от ГПК, действащ към 2012 г.

3. Допустимо ли е при подаване на искова молба по чл. 422 от ГПК в изпълнение на разпореждане на съд след постъпило в срок възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължени, образуваното съдебно производство по установителния иск по чл. 422 от ГПК, да бъде впоследствие прекратено и внесено в архив на съда, без реализиране на процедурата по връчване на исковата молба на ответника за правото на писмен отговор по чл. 131 от ГПК, въз основа на определение в закрито заседание, без впоследствие същото да се връчва на страните и без осъществяване на правото на свободен инстанционен контрол върху сочения, прекратяващ исковото производство по чл. 422 от ГПК съдебен акт и възможна ли е при тази хипотеза защита по отрицателен установителен иск относно статута на заповедта по чл. 417 от ГПК в смисъл, че същата не е в законна сила?

4. Налице ли е правен интерес за подалия възражение по чл. 414 от ГПК длъжник по заповед по чл. 417 от ГПК, по което не съществува в правния мир произнасяне и краен съдебен акт, да иска установяване на това обстоятелство с отрицателен установителен иск по общия ред на чл. 124 от ГПК, при условие, че съдът не желае да реализира процедурата по специално предвидения ред на чл. 414 вр. чл. 422 от ГПК?

5. Може ли да се възползва от защита с отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за наличие на влязъл в сила съдебен акт по възразеното задължение лице, подало възражение по чл. 414 от ГПК, което е в невъзможност да реализира защитата си по възражението поради продължаващо значителен период неизпълнение на процедурата по чл. 414 вр. чл. 422 от ГПК от съответния, издал възразената заповед по чл. 417 от ГПК съд, като правният интерес от защита на иска по чл. 124 от ГПК е поне в отношенията между страните и трети лица, включително съдебни изпълнители, контрагенти на страните и за вътрешна счетоводна информация, задължението се отбелязва като подлежащо на незабавно изпълнение, невлязло в законна сила по основание и размери задължение, с оглед стабилитета на отчетната и другата гражданско правна информация и отношения?

По отношение на всички правни въпроси обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, без да излага подробни съображения.

Освен посочените правни въпроси, за които касаторът счита, че представляват общи основания за допускане касационно обжалване, обосновава основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на определението.

Моли да се извърши касационна проверка и да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от определението не е връчен на касатора. Следователно касационната жалба е в срока, предвиден в чл. 275 от ГПК. С оглед разпореждането от 1305 от 21.4.2021 г., връчено на частния жалбоподател на 27.04.2021 г., подаденото допълване на касационната жалба, съдържащо допълнителни оплаквания и изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК на 7.5.2021 г. е в срок.

С обжалваното определение, е потвърдено определение от 16.11.2020 г. по гр.д. 13 704/20 г., ВРС, 24 състав, с което е прекратено производството по делото по иска на „АИК дом“ ООД срещу „Инвестбанк“ АД. Въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани. Приема, че предявеният иск е от „АИК ДОМ“ ООД срещу „Инвестбанк“ АД като правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД, последната правоприемник на „Емпорики банк България“ ЕАД. Искът съдържал петитум да се приеме за установено между страните, че не е налице влязъл в сила съдебен акт, установяващ със сила на пресъдено нещо задължението на „АИК Дом“ ООД към „Инвестбанк“ АД, произтичащо от заповед 6064/30.6.2011 г. за изпълнение на парично задължение по извлечение от сметка и изпълнителен лист от 1.7.2011 г. по ч.г.д 9638/11 г., 17 състав на ВРС. Въззивният съд е намерил, че от изложените в исковата молба и уточняваща молба обстоятелства, както и от формулирания петитум следва, че ищецът търси установяване на факт с правно значение, за който не е предвидено предявяване на самостоятелен иск – аргумент от чл. 124, ал. 4 от ГПК ,пр. 2 от ГПК. Приел е, че е налице нередовност на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. Изложил е хипотеза, че би бил налице правен интерес за длъжника да предяви иск при липса на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за оспорването й относно обективираното вземане. Мотивирал е, че оспорване на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира с влизане в сила на заповедта, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства били основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК, а на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, длъжникът може да предяви иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Но формулираният иск относно факт с правно значение – стабилизиране на заповедта, би представлявал част от преценката по предявен допустим установителен иск относно вземането, предмет на заповедното производство. Счита, че ищецът би могъл да се защити чрез предявяване на искане по реда на чл. 303 от ГПК.

Допускането на касационно обжалване на определение на въззивния съд, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК се извършва съгласно основанията, предвидени в чл. 280 от ГПК. Служебно съдът може да допусне касационно обжалване когато са налице основанията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност съдебното решение да е нищожно. Не са налице основания за допускане касационно обжалване поради недопустимост на съдебното решение.

По отношение на посоченото основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същото не е осъществено. Съгласно разясненията в трайната съдебна практика, очевидната неправилност е основание, което може да се установи само с проверка на съдебния акт, когато съдът е направил извод в грубо нарушение на формалната логика или когато е приложил норма в грубо противоречие на закона. В настоящия случай, не се установява наличието на това основание.

По отношение на първия и втория поставени въпроси, настоящият съдебен състав намира, че въпросите са свързани с тезата на касатора за това, че счита, че следва да установи между него и „Инвестбанк“ АД посочения факт, твърдейки че е подал възражение по чл. 414 от ГПК. Изрично се позовава на факти. Така формулираните въпроси не представляват правни въпроси, включени в предмета на делото, разрешени от въззивнния съд и обусловили изхода на спора. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да представляват общо основание за допускане касационно обжалване правните въпроси не могат да са свързани с правилността на обжалвания въззивен акт и с конкретните разгледани от въззивния съд доказателства. Поради това поставените въпроси, като свързани с конкретни твърдени факти и с конкретно право на защита, не представляват общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на третия поставен въпрос, не е разрешен от въззивния съд. Този въпрос не е част от предмета на делото, а е включен в предмета на определението за прекратяване на дело по иск с правно основание чл. 422 от ГПК, на което определение въззивният съд се е позовал. В случая въззивният съд е зачел прекратяване на производство по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Въпросът дали е допустимо производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК не е разрешен от въззивния съд. Прекратяването само е констатирано. Следователно като неразрешен не може и да е обуславящ изхода на спора посочения от касатора въпрос. Поради това поставеният въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на четвъртия поставен правен въпро с, настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Предвид предявения иск за установяване на факт, въззивният съд е приел, че искът е за факт, който не е предвиден в закона да се установява по съдебен ред, като този извод е обусловил крайния изход на спора, прекратяването на производството по делото. Но даденото разрешение от въззивния съд, че искът е за факт, който не е предвиден, че може да бъде предявен в исков процес, не е в отклонение от практиката на ВКС, по приложение на чл. 124, ал.4, изр. 2 от ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, може да се установява само факт, с правно значение само когато е предвиден в закона. Искове за факти, които законът изрично не е предвидил, са недопустими, защото всеки факт, който е релевантен за определено правоотношение, може да бъде проверен и установен по повод предявени права относно едно спорно между страните правоотношение. Липсва отклонение от постоянната практика на ВКС с даденото от въззивния съд разрешение. Ето защо макар и да е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване, то не е налице допълнително основание за допускане касационно обжалване предвид липсата на разрешение в противоречие с практиката на ВКС. Поради това не е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Наличието на трайна практика изключва изследване на допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, доколкото изобщо не е мотивирано основанието.

По отношение на поставения пети правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че така както е формулиран правният въпрос, не отговаря на заявения предмет на делото. Ищецът е поискал да се установи факт, за който не е предвидено установяване чрез иск като факт с правно значение. Това е разрешеният от въззивния съд въпрос. Не е разрешаван като цяло въпросът за правото на иск на ищеца да предяви отрицателен установителен иск относно спорно правоотношение и при какви предпоставки следва да го стори. Въпросът е свързан с тезата на касатора. Ако той твърди, че е подал възражение срещу вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 417 от ГПК, защитата му се осъществява по друг ред. Поради това въпросът не представлява общо основание за допускане касационно обжалване и не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд на Р България