Определение № 4555 от 11.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3580/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Й. О. С. и Г. О. С. чрез пълномощника им адв. С. Е. С. от САК, срещу разпореждане № 106 от 21.03.2024 г. по в.гр.д. № 360/2023 г. по описа на ОС - Видин, с което е върната касационна жалба вх. № 919 от 19.03.2024 г. срещу решение № 16 от 12.02.2024 г., постановено по същото дело. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт поради това, че общата стойност на исковете е над прага от 5000 лв., както и с доводи, че щом съдът е дал срок за касационно обжалване, то за страната автоматично се пораждало и правото на жалба независимо от законосъобразността на процесуалните му действия. Ответникът Б. М. Г. изразява чрез адв. Л. М. становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима. Частният жалбоподател е страна по въззивно гражданско дело № 360/2023 г. по описа на ОС – Видин. Във въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове за заплащане на всеки от двамата ищци на сумата 4472, 69 лева, е указано, че решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му. В същия срок е депозирана касационна жалба. С обжалваното разпореждане въззивният съд върнал същата по съображения, че цената на всеки един от предявените искове е в размер на 4472, 69 лв., което е под прага от 5000 лв. за достъп до касация. Посочил също, че неточното отразяване в диспозитива на въззивното решение на възможността за касационно обжалване не създава за страната процесуални права, с каквито не разполага. При тези данни настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. В случая пред първоинстанционния съд са били предявени два обективно съединени иска за сумите 45400 лв. и 21330 лв. В открито съдебно заседание, за което е съставен протокол № 195/16.09.2022 г., е направен частичен отказ и от двата иска за разликата над 4472,69 лв. За тези суми са се произнесли двете съдебни инстанции. С оглед на това правилно е преценено, че от значение за приложение на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е цената на отделните искове след сторения от ищците отказ, а не техният сбор или първоначално предявените размери. Правилен е и изводът, че грешката на съда относно обжалваемостта на постановеното решение не създава за жалбоподателя процесуални права, каквито той няма по закон. Доводите на жалбоподателя за аналогия с практиката на ВКС в случаите на даден по-дълъг срок не намират опора в закона. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо, поради което законосъобразно съдът е върнал касационната жалба на страната При така изложеното състав на Второ гражданско отделение на ВКС