Определение № 60540 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата по главния иск Г. П. Г., чрез адв. В. О. срещу решение № 11789/05.08.2020 г. по гр.дело № 3315/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Г. П. Г. за допълване на решение № 863/17.03.2020 г. по гр.дело № 3315/2019 г. на Софийски апелативен съд. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което да се уважи молбата на жалбоподателката за допълване на въззивното решение на Софийски апелативен съд от 17.03.2020 г. по гр.дело № 3315/2019 г. В изложението към касационната жалба е формулиран въпросът, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: има ли право да иска допълване на въззивното решение ответника по главния иск, когато въззивната жалба срещу осъдително първоинстанционно решение е подадена само от неговия помагач, като последният е и ответник по обратния иск. Поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответницата по касационната жалба Р. Т. С. не е изразила становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е оставил без уважение молба на ответницата по главния иск Г. П. Г. за допълване на решение № 863/17.03.2020 г., постановено по гр.д. № 3315/19 г. на Софийски апелативен съд, а именно за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която Г. Г. е осъдена да заплати на Р. С. обезщетение над 20000 лева до 30000 лева и главният иск да се отхвърли за сумата над 20000 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че с решение № 3190 от 03.05.2019 г. по гр. д. № 8408/2016 г. на Софийски градски съд ответницата по главния иск Г. Г. е осъдена да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на Р. С. и П. В. сумите от по 30 000 лева на всяка от двете ищци - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на причинени средни телесни повреди при ПТП, настъпило на 02.01.2016год., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 02.01.2016 год., до окончателното изплащане. Прието е, че ответникът по обратния иск, предявен от Г. Г., ЗК „Лев Инс” АД е осъден на основание чл. 435 от КЗ да заплати на Г. сумата 60000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на Р. С. и П. В./по 30 000лв. за всяка пострадала/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата увреждането 02.01.2016г., до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 1200 лв. – разноски по делото, при условие, че Г. заплати това обезщетение на двете пострадали. Съдът е приел, че въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е постъпила само от ответника по обратния иск, третото лице ЗК „Лев Инс” АД, срещу частта, с която обезщетението на Р. С. е определено над 10000 лева до 30000 лева. Приел е още, че ответницата по главния иск Г. Г. не е обжалвала решението в частта, с която е осъдена да заплати на Р. С. обезщетение над 20000 лева. Прието е, че съдът се е произнесъл по въззивната жалба, с която е бил сезиран в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК. С оглед на това е изведен извод, че искането за допълване на въззивното решение и отмяна на първоинстанционното с отхвърляне на иска на Р. С. за разликата над сумата 20000 лева е неоснователно. По правния въпрос: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд от 05.08.2020 г., постановено по реда на чл.250 ГПК на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос: има ли право да иска допълване на въззивното решение ответника по главния иск, когато въззивната жалба срещу осъдително първоинстанционно решение е подадена само от неговия помагач, като последният е и ответник по обратния иск. Поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение