Определение № 188 от 01.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 503/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от Б. Г. Г. чрез адвокат К. К. от АК-Пазарджик срещу решение № 172 от 27.10.2021 г. по в.гр.д.№ 600/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава решение № 531/23.06.2021 г. по гр.д.№ 54/2021 г. на Районен съд Пазарджик и са отхвърлени исковете на Б. Г. Г. против И. Б. М. и С. И. Д., на основание чл.439 ГПК, да бъде установено, че не дължи сумите: 1/ по изпълнително дело № 326/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискател И. Б. М., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004 г. по НОХД № 281/2001 г. на ОС Пазарджик, за неимуществен вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди 1000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски; 2/ не дължи сумите по изпълнително дело № 327/2019 г. на ЧСИ Д.Д., с взискатели И. Б. М. и С. И. Д., образувано по изпълнителен лист от 21.04.2004 г. по НОХД № 281/2001 г. на ОС Пазарджик, за неимуществен вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата, за имуществени вреди 1000 лева, ведно със законната лихва от 04.07.2001 г. до изплащане на сумата и 90 лева разноски. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправни въпроси, както и по материалноправния въпрос: „От кой момент започва да тече погасителна давност за вземането, предмет на образуваните изпълнителни дела, когато взискателят не е поискал изършването на изпълнителни действия в продължение на две и повече години от образуването на изпълнителното дело или от извършването на последното изпълнително действие. Отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има ли обратно действие. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От И. Б. М. и С. И. Д., двамата чрез адвокат Т. Б. от АК-Пловдив, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че указанията на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, при неприключили изпълнителни производства, следва да се приложат от постановяването му, поради което преди следва да бъдат приложени постановките на ППВС № 3/18.11.80 г., действало при образуването на изпълнителното дело, т.е. според въззивния съд, до 26.06.2015 г., висящността на изпълнителното производство прекъсва давността, а искът по чл.439 ГПК е неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд, преценката на основанията по чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от отговора на въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г., ВКС на ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“, който следва да се даде по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр. с чл.292 ГПК, ВКС, ІV г.о.