Определение № 2103 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 441/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТП „Държавно горски стопанство - Селище“, чрез адв. С. против решение № 313/2.10.2023 г. по в.гр.д. № 420/2023 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което като е потвърдено решение № 183/18.05.2023г. по гр.д. № 23/2023 г. на Районен съд Велинград в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и частично е отменено решението в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, е признато за незаконно уволнението на И. С. Б., извършено на основание чл.328, ал.1, т. 2 КТ със Заповед № 26/23.11.2022г. на директора на ТП „Държавно горски стопанство - Селище“ към ЮЦДП С. и е отменена заповедта, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „работник поддръжка път и му е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 2.12.2022 г. до 2.05.2023 г. в размер на 5 177,76 лв. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.Основните доводи са, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът, като работещ в предприятие от отрасъл горско стопанство, се е ползвал на основание чл.333, ал.4 КТ с предварителна закрила при уволнение, поради съкращаване на щата, като член на синдикална организация на К. в ТП „ДГС Селище“, на основание чл.50 от Браншовия колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство-стопанисване“ през 2021 – 2022 г., поради което за да прекрати трудовото му правоотношение, работодателят е следвало да получи предварителното съгласие на ръководния синдикален орган в предприятието, който в случая е ръководния синдикален орган на СО на К. в ТП „ДГС Селище“. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е повдигнат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК въпросът за да упражни надлежно правото си на уволнение следва ли работодателят да изиска и да се снабди с предварително съгласие от ръководството на съответната синдикална организация в хипотезата на чл.333, ал.4 КТ, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по него противоречи на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС. Насрещната страна – И. С. Б., чрез адв. П. поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на доводите за неправилност на решението, изложени в касационната жалба. Иска се присъждане на разноски за касационната инстанция. За да достигне до извод за основателност на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и е следната: наличие на валидно трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е заемал длъжността „работник поддръжка пътища“ при ТП „ДГС Селище“; взето на 21.11.2022 г. решение на УС на ЮЦДП С. за закриване на всички три щатни бройки за същата длъжност и решение за разкриване на три щатни бройки за длъжността „организатор дейности, спомагателни“, като е утвърдено ново щатно разписание, в сила от 23.11.2022 г., в което длъжността, заемана от ищеца не фигурира; издадена заповед № 26/23.11.2022 г. на директора на ТП „ДГС Селище“ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, връчена при отказ на ищеца, удостоверен с подпис на двама свидетели; представен на работодателя на 24.11.2022 г. болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност при общо заболяване на ищеца за периода от 23.11.2022 г. до 2.12.2022 г.; съгласно справка, издадена от председателя на синдикалната организация на К. при ТП „ДГС Селище“, към м.11.2022 г. ищецът е бил член на синдикалната организация. При така установените по делото факти и във връзка с възраженията на въззивника – ответник, съдът е приел, че към предприятието на ответника съществува синдикално сдружение на К. на работниците от отрасъл горско стопанство, както и че синдикалната организация към предприятието е член на Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и преработващата промишленост към К., като за членовете на синдикалната организация са приложими разпоредбите на действащия към м.11.2022 г. колективен трудов договор. Установено е, а и няма спор между страните, че към датата на уволнение на ищеца, действащ е бил Браншови колективен трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство – стопанисване“ през 2021 – 2022 г., сключен между ФСОГСДП към К. и ЮЦДП – С., чието териториално поделение е ответната страна – работодател на ищеца. При това положение, ответникът в качеството му на работодател е обвързан от разпоредбите на подписания колективен трудов договор, в чл.50 от който е уговорено, че в случаите на съкращаване на щата или при намаляване обема на работа в централното управление на ДП, Д. и ДГС трудовото правоотношение с член на синдикалните структури на ФСОГСДП и НФЗГС не може да бъде едностранно изменено или прекратено от работодателя без предварително съгласие на съответната синдикална организация. С оглед удостовереното от председателя на синдикалната организация на К. при ТП „ДГС Селище“, ищецът е бил член на синдикалната организация на ниво Държавно горско стопанство при ФСОГСДП към К. към датата на прекратяване на трудовия му договор и съответно същият се ползва от предварителната закрила при уволнение, предвидена в чл.333, ал.4 КТ. Именно поради това обстоятелства за уволнението на ищеца на основание съкращаване в щата, е необходимо да бъде взето предварително съгласие от ръководството на синдикалната организация. Прието е че възраженията на ответника, че такова предварително съгласие не е било необходимо, тъй като се изисквало единствено даване на мнение, становище или друго взаимодействие на работодателя със синдикатите, се явяват неоснователни с оглед изричната разпоредба от действащия колективен трудов договор, а именно чл.50 от браншовия колективен трудов договор, в който е предвидено получаването от работодателя на изрично предварително съгласие на ръководството на съответната синдикална организация, в който смисъл са и дадените задължителни разяснения в ТР № 4 от 17.12.2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е приел, че приетото по делото писмо от 8.11.2022 г. от името на председателя и секретаря на синдикалната организация на К. в ТП „ДГС Селище“, с което е дадено съгласие за закриване на три щатни бройки на длъжността „работник поддръжка път“, без посочване на конкретни лица за които то се отнася, не обективира волята на волята на колективния синдикален орган, нито в него се съдържа волеизявление относно уволнението на ищеца, тъй като председателя и секретаря не са надлежния орган по смисъла на чл.333, ал.4 КТ, устава и колективния трудов договор.Видно от разпоредбите на чл.18, 19, 20 и 21 от К., никъде не са предвидени правомощия нито на председателя, нито на секретаря на съответната синдикална организация за даване на предварително съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ, поради което приетото писмо от 8.11.2022 г. не може да се счита за валидно съгласие по смисъла на закона, в който смисъл са и разясненията, дадени в задължителната практика на ВКС, обективирана в посоченото тълкувателно решение – валидно е даденото предварително съгласие по чл.333, ал.4 КТ, което изразява волята на колективния синдикален орган в предприятието във връзка с уволнението на конкретен работник или служител; решението за даване на съгласие по чл.333, ал.4 КТ се взема от колективния синдикален орган по предвиден с устава на синдикалната организация ред. Ето защо, въззивният съд е приел, че от данните по делото не може да се направи извод, че е формирана воля на колективен ръководен орган на синдикална организация в предприятието за прекратяване на трудовото правоотношение с конкретно лице – ищеца Б., доколкото в писмото не се съдържат данни да е направено след взето решение на надлежния колективен орган – няма посочено решение, взето на събрание на колективния орган. С оглед горното, в случая не е приложимо приетото в тълкувателното решение разрешение, че ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл.333, ал.4 КТ. При това положение, въззивният съд е приел, че неполучаването на предварително съгласие от синдикалното ръководство за уволнението на работника – синдикален член поради съкращаване на щата, прави уволнението незаконно на това основание, като извършено в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставения от касатора въпроси не обосновава допускането на касационното обжалване по следните съображения: За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и решението на въззивния съд да противоречи на задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и на практиката на ВКС. Формулираният въпрос е решаващо произнесен от въззивния съд, поради което отговаря на общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но няма претедираното от касатора значение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен критерий – противоречие със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС. Противно на доводите на касатора, при постановяване на решението, въззивният съд се е съобразил изцяло с тълкувателния акт. Според последния съгласно чл.333, ал.4 КТ, когато това е предвидено в К., работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване обема на работата след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието, като въпросът, дали такава закрила е предвидена или не, следва да бъде разрешена от съда при произнасянето по иска за защита срещу незаконно уволнение, ако работникът или служителят се е позовал на нейното нарушаване на посоченото основание, като при решаването на този въпрос съдът няма право да замества ясно и точно изразената вола на страните по К.. Ето защо, ако в клауза на К. е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.4 КТ. Според второто задължително разрешение, ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл.333, ал.4 КТ. В конкретния случай, решението на въззивния съд е съобразено с дадено задължително тълкуване и по двата въпроса. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна по жалбата, сумата от 1 200 лв. – сторени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 14.12.2023 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,