Определение № 1189 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4940/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПРБ против решение №396/04.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 502/2022 г. от състав на Окръжен съд – Плевен. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. С обжалваното решение, съдът е приел за основателен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 24 000 лева и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. С решението е прието, че ищецът е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, като наказателното производство е продължило за период от 14.09.2018 г. до 21.12.2021 г., като за период от около три месеца той е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Безспорно е, че майката на ищеца е починала 28.10.2018 г. – по време, през което ищецът е бил задържан под стража. Неимуществените вреди, претърпяни от ищеца, съдът е приел за установени от свидетелските показания, събрани по делото, като е и безспорно, че същия не е присъствал на погребението на майка си. Съдът е достигнал до извод, че сумата от 24 000 лева е в състояние да обезщети неимуществените вреди на ищеца, като е съобразил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определянето на горния размер, както и обществено – икономическите условия в страната към момента на прекратяването на наказателното преследване. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В касационната жалба се съдържа твърдение, че съдът не е изложил мотиви при определянето на обезщетението, в каква насока търпените вреди са по-високи от обичайните за подобни случаи, поради което може да се изведе въпрос, следва ли съдът да изложи мотиви в случаите, в които присъжда обезщетение в по-висок размер и в какво се изразяват вредите, които обуславят този размер. В тази насока съдът е процедирал в противоречие с разрешението, дадено с решение № 422/2015 г., по гр.д.№ 2407/2015 г. на ІV гр.отд., и др., с което е даден положителен отговор на поставения процесуално правен въпрос, поради което касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС