Решение № 310 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 149/2010 г.

Обжалвано е определение № 3* от 24.02.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 1038/2010 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Д отделение, с което е потвърдено определение от 16.11.2009 год. по молба вх. № 184/16.11.2009 год., с което съдията по в. п. Софийския районен съд е отказал да впише нотариален акт № 91, т.ІV, нот.дело № 644/2009 год. за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот на Нотариус С. Т., вписан под № 065 на Н. камара с район на действие СРС. Недоволни от определението са касаторите Ф. Ф. Г. и Ж. М. С., двамата от гр. С., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси п. договор за дарение относно квотите на дарителя как следва да се поправи грешката в тях – чрез разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, чрез неговото частично разваляне поради грешка по чл.27 ЗЗД или с поправка /или изменение/ на нотариалния акт. За да потвърди определението на съдията по в. въззивният съд е приел, че в глава LІV на ГПК, която урежда нотариалните производства, липсват правила относно поправката на нотариални актове, поради което следва да намерят приложение общите правила за издаване на нотариален акт и тези, уреждащи наличието и отстраняването на очевидни фактически грешки/технически/ без обаче да се изменя съдържанието на акта и без да се подменя волята на страните, взели участие в издаването му. Взето е предвид, че волята на страните в нотариалното производство по нот.дело № 982/2008 год. е била да се дари и съответно да се приеме дарението за 7/8 ид.ч. от дарения имот, която воля е правилно отразена и засвидетелствана от нотариуса. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно намира, че касационната жалба е редовна и допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая е отчетено, че е налице изменение на договора относно волята на дарителя/прехвърлителя/ да се разпореди с идеални части от апартамента, което не е основание за поправка на съставения нотариален акт. Взето е предвид, че ако има грешка п. сключване на договора се касае за воля на страните по него, което води до неговата унищожаемост, но по съдебен ред. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение