Определение № 4309 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 973/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Ш. и А. Г. Ш., чрез адв. П. С. срещу решение по в. гр. дело №911/23г. по описа на ОС- Благоевград, с което е отменено решението на РС- Разлог, постановено по гр. дело №1001/20г. за разликата над присъдената сума от 1 200 лева до сумата от 2 000 лева, като касаторите са осъдени солидарно да заплатят на В. Г. Ш. общо сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени от нанесените му леки телесни повреди на 04.09.2015г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.09.2015г. до окончателното плащане на сумата. Според касаторите, решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Твърдят, че въззивният съд не се е произнесъл по наведено във въззивната жалба възражение за неправилност на първоинстанционното решение. Считат, че решението е непълно, тъй като съдът не е разгледал и всичките им основания за незаконосъобразност, а правните му изводи са декларативни и немотивирани, като се основават на неустановени по делото обстоятелства. Твърдят, че влязлото в сила решение по НЧХД №748/17г. на PC Р. в гражданскоправната част има правно обуславящо значение и за настоящото производство доколкото наказателният съд е приел, че са налице условията за осъждане на ищеца в настоящото производство като автор на деликт срещу пострадалия, сега ответник - В. А. Ш.. Считат, че произнасянето на наказателния съд по предявения граждански иск има обуславящо значение на наличието на деликт, по въпросите за авторството, вината, противоправността и деянието извън присъдата. Т.е. въззивният съд не е съобразил, че ищецът е бил осъден за същия случай да заплати на ответника - В. А. Ш. обезщетение за причинени неимуществен вреди вследствие на осъществен от него деликт срещу последния. Твърди се, че осъществените от двете страни действия са обвързани от общ правопораждащ факт - възникналия между тях конфликт и са от идентично естество и характер, като са взаимно противопоставими като средство за защита. Характерът и начинът на защита на ответника съответстват на характера на нападението спрямо него, поради което няма осъществен деликт от негова страна срещу ищеца Нанесените телесни увреждания на ищеца са станали в ситуация, при която ответникът е защитавал личната си неприкосновеност от непосредственото нападение от страна на ищеца. Действията на втория ответник са в защита телесната неприкосновеност на сина си - първия ответник. Поради което твърдят, че не са налице основания за ангажиране на тяхната отговорност. В изложението си, касаторите посочват основанията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Считат също, че решението е постановено при очевидна неправилност- чл. 280 ал. 2 ГПК. Предвид влязлото в сила решение №188 от 15.10.2021г. по ВНЧХД №114/2021г. се поставят следните въпроси, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Подлежат ли на репариране неимуществени вреди на подсъдимия, причинени от пострадалия при отблъскване/защита от нападението, когато наказателното дело е било прекратено по давност, поискана от подсъдимият, наказателният съд се е произнесъл само по отношение гражданскоправната претенция на пострадалия и в мотивите към решението на наказателния съд липсват мотиви за наличие на реторсия ? 2.При липса на влязла в сила присъда, но при наличие влязло в сила решение по уважения граждански иск по наказателно дело, решението на наказателния съд в гражданскоправната част на наказателното производство има ли правно обуславящо значение и за бъдещо производство по чл. 45 ЗЗД от осъдения срещу пострадалия? Моли са за отмяна на въззивното решение и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – В. Г., чрез депозирания писмен отговор оспорва същата, като излага, че не са налице основания за нейното допускане до касационно обжалване. Счита също, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства. Моли за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Производството е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от В. Г. Ш. срещу В. А. Ш. и А. Г. Ш. за заплащане неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането, претърпени от него в резултат на нанесен му от ответниците на 04.09.2015г. побой в резултат, на който е получил телесни увреждания по лицето и главата. Ответниците оспорват иска по основание и размер, като молят да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорват описания от ищеца механизъм на настъпване на уврежданията. Твърдят, че ищецът сам е предизвикал конфликта, като ответникът В. А. също е получил наранявания, причинени му от ищеца. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за разликата над присъдената сума от 1 200лв. до сумата от 2000лв. като е осъдил В. А. Ш. и А. Г. Ш. да заплатят солидарно на В. Г. Ш. сумата от 2000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от побой с нанасяне на леки телесни повреди на 04.09.2015г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 04.09.2015г. до окончателното плащане на сумата, и е потвърдил решението в останалата му част. От фактическа страна, с оглед приетата по делото СМЕ въззивният съд е приел за установено, че при преглед на 04.09.2015г. на В. Г. Ш. са установени следните травматични увреждания - разкъсно-контузна рана 0,5/0,8 см. по горната устна, разкъсно-контузна рана 0.4/0.5см. на долната устна; контузия с травматичен оток кръвонасядане на челото 2,5/2см., контузия с травматичен оток и кръвонасядане 1/1,5см. на носа; охлузване и кръвонасядане съответно 3,5 см. и 0,5 см. в лявата лицева половина. Така причинените мекотъканни увреждания на челото, носа, устните и лявата лицева половина, са довели до временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота, като страданията му са продължили две - три седмици без данни за възникнали усложнения. Контузиите на челото и носа са от удари с или върху такива предмети с ограничена контактна повърхност и могат да се причинят от отделни удари. С отделно травматично въздействие на удар могат да се обяснят и травмите на устата. За травмата на лявата лицева половина е налице съчетаване на травматично въздействие от удар и допирателно, тагенциално въздействие, която може да се обясни с описаното падане и контакт с терена. Св. С. Ш. /съпруга на ищеца/ на процесната дата 04.09.2015г. видяла съпругът й да разговаря с племенника си В. А. Ш., който бил до микробуса си. Докато разговаряли, ответникът А. се хванал за вратата на микробуса и изритал ищеца, който паднал назад. Свидетелката се притекла на помощ, но била повалена на земята от ответниците. След това видяла, че носът на съпруга ѝ бил отекъл, устната разцепена и целият е в кръв. Твърди, че лично е видяла как В. А. е притиснал В. Г. в гаражната врата и му нанася удари с юмруци в лицето, главата и цялото тяло, а ответникът А. Ш. му нанесъл удари с ритници. Твърди, че всичко е приключило докато пристигнали полицаите и св. Б.. Св.Б. бил повикан по телефона от дъщерята на ищеца, която му обяснила, че ответниците биели баща й. Когато отишъл, конфликтът бил приключил, но по лицето на В. Г. Ш. имало кръв, носът му бил подут, имал е и цепка на долната устна от дясната страна. Свидетелят придружил ищеца до личния му лекар, който препоръчал преглед и рентген в [населено място]. Свидетелят твърди, че ищецът е имал синини под очите, чувствал се некомфортно и трудно дишал, тъй като носът му бил отекъл. С присъда №500036 от 05.01.2021 г. по НЧХД № 748/2017г. на Районен съд - Разлог ищецът в настоящото дело В. Г. Ш. е признат за виновен в това, че на 04.09.2015г., около 08.00 часа, в [населено място] на [улица]чрез нанасяне на удари с ръце и дърво е причинил на В. А. Ш. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв горен крайник - изкълчване на лява раменна става, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия и на основание чл. 132, ал.1, т. 2 вр. чл. 129, ал.1 НК и чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същия съдебен акт В. Г. Ш. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен тъжител В. А. Ш. и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното й изплащане. С влязло в сила решение №188 от 15.10.2021г. по ВНЧХД №114/2021г. на БлОС е отменена атакуваната присъда, като въззивният състав е прекратил производството по делото в наказателната му част, поради изтекла давност, изменил я относно разноските и я потвърдил в останалата й част. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е счел, че са налице всички елементи за ангажиране на отговорността на ответниците на осн. чл. 45 ЗЗД. Нанасянето на удари по главата и тялото на ищеца е счетено за доказано от показанията на свидетелите, които съдът е изложил, че кредитира. Нанасянето на удари и причиняването на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, са квалифицирани като противорправно деяние, за което е уреден състав на престъпление в чл. 130 от НК. С оглед заключението на СМЕ, е прието, че травматичните наранявания могат да се получат по механизма описан от свидетелите, т.е. че е налице причинно – следствена връзка между ударите от ответниците и травмите на ищеца. Предвид кратката продължителност на душевните страдания и не големия им интензитет, въззивният съд е счел, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на физически болки и емоционален дискомфорт е 2 000 лв. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поддържаните от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните съображения: Касаторите не са обосновали наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочено в изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпреки, че са формулирани два въпроса, не е посочено във връзка с коя конкретна норма или норми липсва практика на съдилищата или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от тях насока, тъй като е неправилна. Изобщо не е посочена и практика на съда, която да е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която вече не е актуална, предвид промяната на законодателството или обществените условия. Поради това следва да се приеме, че жалбоподателите не са обосновали приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата на правен въпрос от значение за точното приложение на закона. Всъщност и двата поставени от касаторите въпроса са във връзка с решение №188 от 15.10.2021г. по ВНЧХД №114/2021г., с което първоинстанционната присъда е била отменена в наказателната част, и - съответно потвърдена в частта, с която В. Г. Ш. е осъден да заплати на гражданския ищец В. А. Ш. сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди. Според константната съдебна практика /решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК и още 2 посочени в него/, влязлата в сила присъда на наказателния съд съобразно разпоредбата на чл. чл. 222 ГПК /отм./, идентична с чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновното поведение на дееца. Посочената разпоредба изключва принципа за непосредственост на убеждението по доказателствата, само относно тези три компонента на присъдата. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство /в с. см. - Решение № 43/16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о., Решение № 36/28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г., II т. о./. Поведението на пострадалия в случаите, когато не е съставомерно, не е предмет на присъдата, тъй като престъпното деяние не е свързано по необходимост с поведението на увредения. В случая, освен, че присъдата в наказателната част е отменена, следва да се отбележи, че поведението на пострадалия не е било изследвано, тъй като наказателното преследване е било срещу извършителя. Доколкото само пострадалият е предявил граждански иск, то съдът е събирал и обсъждал доказателствата с оглед предявения от него иск. В този смисъл се налага извода, че поведението на пострадалия не е било предмет на разглеждане и произнасяне от наказателния съд, поради което няма пречка в настоящото гражданско производство, образувано по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД да се прецени неговото поведение като противоправно, още повече, че от приетата фактическа обстановка /както по въззивното гр. дело, така и по приключилото наказателно дело/, се установява, че на всички участници в конфликта са били нанесени телесни повреди – някои от които по-леки, а други по-тежки. Получената от ответника В. А. при сбиването е увреда е била средна телесна, поради което са били налице условията за наказването на извършителя по наказателен частно-правен ред. При същото сбиване, което както се установява от събраните в хода на настоящото дело доказателства, е предизвикано от самия ответник, ищецът също е получил наранявания, които се квалифицират като лека телесна повреда. Липсата на съставомерност за носене на наказателна отговорност от извършителя в случай като настоящия, при който и двете страни са причинили и получили телесни наранявания, не изключва възможност да се понесе гражданска отговорност от всеки от тях по реда на чл. 45 ЗЗД, ако по делото се установи кумулативно наличие на всички елементи по посочения фактически състав. Във връзка с първия поставен въпрос следва да се посочи, че независимо от причината, след като първоинстанционната присъда е отменена, то разпоредбата на чл. 300 ГПК е неприложима, поради което без значение за настоящото производство е дали в нея е имало или не развити съображения за наличието на реторсия. За уважаването на предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е релевантно установяване на всички задължителни елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане пред гражданския съд, в какъвто смисъл са и развитите от въззивния съд съображения. Във връзка с втория поставен въпрос следва да се има предвид, че решението на наказателния съд в частта по предявения от пострадалия граждански иск има сила на присъдено нещо между страните по този иск. То обаче не препятства възможността извършителят, след като сам е пострадал при възникналия битов скандал /установен от доказателствата по делото/, да предяви иск по чл. 45 ЗЗД, като при произнасяне по същия, сезираният съд следва да прецени всички факти и обстоятелства, установени чрез непосредственото събиране на доказателства, въз основа на които да формира своите изводи, както именно е процедирал в настоящия случай и въззивният съд. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК тъй като не се установява необходимост от произнасяне по поставените от касаторите въпроси, което да е значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното решение, на която се позовава касатора в последната част на изложението си. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не страда от такъв порок: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касаторите доводи и несъгласието им с изводите на съда представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение, които според личното им убеждение се дължат на неправилен анализ на събраните доказателства и приетите за установени въз основа на тях обстоятелства. Така наведените съображения обаче не обосновават очевидна неправилност на въззивното решение по см.на сл. 280, ал.2 ГПК. Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание. Предвид изхода на спора, ответникът по касационната жалба има право на разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар, които съдът, с оглед представения договор за правна помощ и пълномощно, определя в размер на 850.00 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение