Определение № 50275 от 24.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1634/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Й. И. и касационна жалба на М. Й. Р. срещу решение №27 от 08.02.2022г. по т.д.357/21г. на Великотърновски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗАД„Армеец“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Л. М. – Л. е на становище, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Същото становище е изразил и третото лице- помагач на негова страна –Г. М. Х.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Касационните жалби имат идентично съдържание, а и изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК е подадено от името и на двамата касатори, поради което следва да бъдат разгледани общо. В приложеното към жалбите изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите чрез пълномощника си – адв. М. И. са изложили разбирането си за това, че решението противоречи на ТР ОСНГТК №1/16г. при разрешаване на въпроса: „При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена, чрез деликт смърт на други лица ?“. Изброена е съдебна практика. Поставени са още три въпроса в тази връзка, като първият и вторият въпрос, са относно това, дали съдът следва да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и това- дали братята и сестрите спадат към кръга лица имащи право на обезщетение. Страната е посочила още, че отделно от изложеното и поради „ липса на нормативна уредба“, счита, че от значение за точното приложение на закона и развитие на правото били и въпросите за това - дали съдът следвало да отчита спецификата на случая, дали съдът следва да обсъжда доказателствата при условие, че не ги възприема за достоверни и отново дали следва да бъдат взети предвид всички доказателства, дали следва да се отхвърли иска само защото братята и сестрите имали свои семейства, има ли презумпция за изключителност в отношенията на братя и сестри, както и дали наличието на други живи роднини изключва възможността за изключително близка връзка между братя и сестри. След лаконично оплакване, че съдът не бил извършил констатации във връзка с обсъждане на мотивите на първоинстационното решение е поставен и въпрос със същото съдържание. Лаконично е отбелязано, че била налице и очевидна неправилност изразена в „явна необоснованост на решението поради грубо нарушение на формалната логика и установените по делото доказателства“. Други доводи не са развити. Касаторите, чрез пълномощника си – адв.М. И. не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съставлява общо основание и се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, се налага извод, че страната не е формулирала релевантен правен въпрос. Въпросите, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото са общи. За да бъдат релевантни, то страната следва да посочи конкретно кои доводи, респективно доказателства не е обсъдил въззивният съд и как това се е отразило на правния резултат по спора. Касаторите не са развили каквито и да било доводи в тази насока, поради което и формулирането на такива въпроси не обосновава извод за наличие на общо основание. Въпросите обозначение като 2.1 и 2.4 са фактически, а не правни. Въпрос 2.2. освен, че е фактически / касаещ доказване по конкретния спор/ е и неясен. Въпрос 2.3 е повторение на въпросите свързани със задължението на съда да обсъди всички доказателства по спора като отново не е посочено какво точно не е обсъдил въззивният съд. Въпрос 3.1 е свързан с непознаване на правната природа на въззивното производство, като отразява ирелевантно за основанията за допускане на касационно обжалване оплакване, че въззивният съд не бил обсъдил фактическите и правни изводи на първата инстанция. Останалите въпроси са свързани с поставения обобщаващ въпрос относно предпоставките, с оглед които се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън тесния семеен кръг. Такъв въпрос е релевантен т.е. по него е налице общо основание, но страната не обосновава допълнителен критерий. Касаторите не са развили доводи относно твърдяното противоречие със задължителна и казуална практика, а са се задоволили с това само да го заявят. В тази връзка, правно необосновано е очертаното от общи оплаквания, противоречие с постановките на ТР ОСНГТК № 1/16. Съставът подробно е разгледал установеното по спора като е интерпретирал показанията на изслушаните свидетели, в контекста на всички останали доказателства. Така приетото, че съобразно разрешенията дадени с ТР ОСНГТК №1/16г,. приложени към разглеждания случай, не се обосновава извод за доказаност на изключение, от общото правило, не само не обосновава отклонение на съда от нея, а с оглед подробните мотиви, очертаващи връзката между ищците и починалия и изключението, водещо до извод за изключителност на тази връзка, каквато не е доказана по спора е и опровергано защитното разбиране на страната, че съдът се е позовал на нещо различно от събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който същият е разгледал тази тълкувателна практика.Позовавайки се на тази задължителна практика, съдът е приел, че за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, следва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между брат и сестра. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на брата до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, е приел съставът, с оглед тези разрешения, всички установени факти обосновават, че отношенията между братята и сестрата съставляват обичайните отношения между лица израснали в едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищците като лице, извън кръга очертан от двете постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, липса на доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между братята, съдът не е постановил акта си в противоречие, а в пълно съответствие с разгледаната задължителна практика на ВКС. Касаторите са поддържали в заключение и основание по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК, с лаконично общо оплакване, че тя се изразява в „явна необоснованост на решението поради грубо нарушение на формалната логика и установените по делото доказателства“. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК, тъй като обоснованото чрез лаконично оплакване за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК не установява очевидна неправилност на акта, съобразно разгледаната дефинитивност на основанието. С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На ответника по касация следва да бъде пирсъдени поисканите разноски за касационното производство на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 450лв. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение