Определение № 582 от 04.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4798/2017 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за спиране изпълнението на решение № 1393/14.11.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 2041/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, – в частта, с която, при постановено частично потвърждаване на решение от 20.04.2017 г. по гр. дело № 11846/2015 г. на Пловдивския районен съд, дружеството-молител е осъдено да заплати на А. Н. Г. следните суми: сумата 19 650 лв., сумата 1 296.46 лв. и сумата 592.68 лв., представляващи обезщетения, съответно: за неимуществени вреди (първата сума) и за имуществени вреди – извършени от ищеца разходи за лечение и възстановяване (втората сума) и разлика между трудовите възнаграждения, които ищецът би получил и пенсията му за инвалидност (третата сума), причинени вследствие трудова злополука от 23.02.2014 г. Срещу посочената част на въззивното решение молителят е подал касационна жалба с вх. № 36241/29.11.2017 г., която е в процес на администриране от въззивния съд. С молбата за спиране е представено авизо за издадено преводно нареждане/вносна бележка за плащане с уникален рег. № О./28.11.2017 г. на [фирма], удостоверяваща внесено по сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума 21 539.14 лв., представляваща сбор от трите посочени по-горе суми. Внасянето на обезпечението в този размер е удостоверено и с разпореждане № 1496/04.12.2017 г. на председателя на IV-то гр. отд. на ВКС, с което е образувано настоящото частно гр. дело. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за исканото спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, но – само в частта, с която дружеството-молител е осъдено да заплати на ищеца сумата 19 650 лв. и сумата 592.68 лв., представляващи обезщетенията, съответно: за неимуществени вреди и за имуществени вреди – разлика между трудовите възнаграждения, които ищецът би получил и пенсията му за инвалидност. В останалата част – относно присъдената сума 1 296.46 лв., представляваща обезщетението за имуществени вреди – извършени от ищеца разходи за лечение и възстановяване, молбата за спиране е неоснователна и следва да се отхвърли. В тази част въззивното решение е влязло в сила, тъй като е постановено по иск за обезщетение по трудово правоотношение с цена до 5 000 лв. и съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване в тази част. При евентуално направено от молителя искане, съответната част от внесеното от него обезпечение, а именно – сумата 1 296.46 лв. ще му бъде върната. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение