Определение № 1973 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 148/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „В.П. Груп“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 4224 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. № 11241/2023 г. на Софийски градски съд, ІІ-Ж въззивен състав, с което е потвърдено решение № 11839 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 19809/2022 г. на Софийски районен съд, 119 състав, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу С. Г. П. искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 14, ал. 1 ЗС за осъждане на ответницата да върне на ищеца съставената от нея счетоводна документация на дружеството, подробно посочена в решението. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е съдът да обсъди свидетелските показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях?; 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност, включително и заключенията на вещите лица, като всяко друго доказателствено средство?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, като отговори, респективно защо приема или не приема конкретни възражения и защитни доводи?; 4. Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на експертиза, ако във въззивната жалба е направено обосновано оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционното решение или за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение и е направено искане за допускане на експертиза, с оглед установяване на спорен и релевантен факт?; 5. Налице ли е облигационно правоотношение по счетоводно обслужване между предприятие-търговец и лице със счетоводно образование, което съставя и подписва като съставител годишните финансови отчети на предприятието, в които цифровите записи за текущата година са различни от цифровите записи за предходната година, при условие, че между предприятието не е налице служебно или трудово правоотношение?; 6. Съставянето на годишни финансови отчети, в които цифровите записи за текущата година са различни от цифровите записи за предходната година, предполага ли наличие на счетоводна документация, обосноваваща промяната в тези записи, дори когато дружеството не е извършвало търговска дейност, която да налага деклариране на покупки и продажби по ЗДДС, или да налага деклариране на финансов резултат по ЗКПО?“. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че по въпросите по т. 1 – т. 4 въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като касаторът се позовава на следните съдебни актове: по въпроса по т. 1 - на решение № 9622 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 5086/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр. д. № 4755/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и др.; по въпроса по т. 2 - на решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 14 от 03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г. на ВКС, І т. о. и др.; по въпроса по т. 3 - на ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 50110 от 22.11.2023 г. по т. д. № 1665/2022 г. на ВКС, ТК; решение № 263 от 24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.; по въпроса по т. 4 – на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 627 от 25.10.2024 г. по гр. д. № 3660/2023 на ВКС, IV г.о., решение № 80 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 3088/2021 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 393 от 01.10.2010 г. по гр. д. № 4703/2008 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о. Останалите въпроси касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно. Ответницата по касационната жалба С. Г. П. е депозирала отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че управителят на ищеца „В.П. Груп“ ЕООД Джонатан Ман е управител и на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, което е възложило на ответницата с трудов договор изпълнение на трудовата функция „главен счетоводител“ на „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД считано от 01.04.2013 г. Съставът на въззивния съд е приел, че между страните няма спор и от представеното по делото пълномощно се установява, че на ответницата /наред с още две лица/ е било възложено от дружеството ищец по договор за поръчка представителство пред банки, Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, Инспекция по труда, Агенцията по вписванията и други държавни учреждения, както и извършване на правни и фактически действия свързани с откриване и закриване на банкови сметки от името и за сметка на ищеца, разпореждане с вземания по банкови сметки. Във въззивното решение са изложени съображения, че в изпълнение на договора за поръчка ответницата е била овластена да представлява дружеството пред посочените държавни институции, както и да се разпорежда със средства на дружеството ищец по неговите банкови сметки. Направен е извод, че в производството по делото не е установено на ответницата да е възложено извършване на счетоводна дейност на дружеството ищец по установеното правоотношение по договора за поръчка. Решаващият състав е намерил обаче, че видно от представените по делото писмени доказателства ответницата е подавала от името на дружеството ищец декларации по ЗДДС и по чл. 92 ЗКПО за времето от 2013 г. до 07.02.2022 г. с нулеви стойности, както и че заедно с управителя на ответното дружество ответницата е подписвала счетоводната документация, приложена по делото, както следва: ГФО, вкл. счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2012 г., отчет за приходи и разходи за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., отчет за паричните потоци по прекия метод за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., отчет за собствения капитал на дружеството за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. и приложение към финансовия отчет за годината, завършваща на 31.12.2012 г., ГФО за всяка от годините от 2013 г. до 2016 г. Изтъкнато е, че за посочената документация страните не спорят, че е предадена на ищеца и е обявена по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Въззивният съд е посочил, че съгласно писмените доказателства НАП е извършил проверка на ответницата, при която не са установени съхранявани от нея счетоводни документи, които не са предадени на дружеството на ищеца. В атакуваното решение е прието, че посочената проверка е завършила с доклад, според който ищецът не е извършвал икономическа дейност, не е влизал в търговски или други отношения с юридически и физически лица, не е сключвал трудови договори, не е извършвал и получавал преводи по негови банкови сметки, съответно не са съставяни и получавани първични счетоводни документи за осъществени от дружеството стопански операции. Съдът е възприел заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което за „В.П. Груп“ ЕООД са подавани справки-декларации по ЗДДС за месец ноември 2012 г. и за месеците януари и февруари 2013 г. с нулева стойност, а за месец декември 2013 г. са налице подадени справка-декларация и дневник на покупките, в които е отразена фактура, издадена от Сдружение „Клуб Е.“ за 1170, 00 лв. и 234, 00 лв. ДДС. Посочено е, че липсват данни за извършени от ищеца продажби, за регистрирани от него приходи и за сключени от дружеството трудови договори за периода от ноември 2012 г. до февруари 2022 г. Решаващият състав е отразил, че според извършените от експерта проверки не са налице данни ответницата да е била в трудово правоотношение с „В.П. Груп“ ЕООД, както и след 2016 г. ищецът да е имал банкови сметки. Съдът е изтъкнал, че според вещото лице и от подадените ГФО, които носят подписа на ответницата, се установява, че ищецът не е извършвал икономическа дейност за периода 2013 г. - 2022 г. С оглед така установеното въззивният съд е формирал извод, че по възлагане на ищеца в изпълнение на сключения договор за поръчка С. П. е съставила следните документи, изходящи от ищеца: декларации по ЗДДС и по чл. 92 ЗКПО с нулеви стойности за периода от м.11.2012 г. до 07.02.2022 г., както и ГФО за периода 2012 г.-2022 г., които са били подадени в търговския регистър. Намерил е обаче, че по делото не се доказва при условията на пълно и главно доказване възлагането на ответницата да извършва текущото счетоводно обслужване на дружеството ищец за исковия период 2012 г. - 2022 г. В обжалваното решение е подчертано, че в случая не е било и необходимо счетоводното обслужване на ищеца търговец, тъй като той не е осъществявал икономическа дейност. Същевременно, решаващият състав на въззивния съд е приел, че по делото не е установено и съставянето на описаната от ищеца счетоводна документация, чието предаване се претендира. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗСч, предвиждаща задължение на лицето, което е извършвало текущо счетоводно отчитане, да предаде цялата съставена и налична счетоводна документация, съдът е изтъкнал, че в случая изготвената от ответницата по възлагане на ищеца счетоводна документация е представена по делото и се доказва, че тя е предадена на ищеца, на НАП и е обявена в ТРРЮЛНЦ. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросите по т. 1- т. 3 от изложението на основанията за достъп до касация могат да бъдат обобщени като процесуален въпрос относно задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства. Така обобщеният въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на конкретния спор. Не е налице обаче въведената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се установява решаващият състав на въззивния съд да се е отклонил от задължителната и постоянна практика на ВКС по разглеждания релевантен въпрос. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са посочените от касатора, непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Неоснователни са доводите на касатора, в контекста на които се поставят обобщените процесуални въпроси, че съставът на апелативния съд не е дал отговор на оплакванията във въззивната жалба на ищеца въззивник и не е обсъдил събраните във връзка с тези доводи доказателства – счетоводни документи, пълномощно и съдебно-счетоводна експертиза. Въззивният акт обективира подробно обсъждане на посочените доказателства във връзка с въззивните доводи, като следва да се отбележи, че именно въз основа на тях съдът е достигнал до изводи, несъвпадащи с тези, предмет на първоинстанционното решение. В атакуваното въззивно решение, въз основа на представеното пълномощно, е прието, че ищецът е възложил на ответницата по договор за поръчка представителство пред посочени в пълномощното трети лица, както и извършването на други правни и фактически действия. Съдът е намерил, че именно в изпълнение на този договор ответницата е съставила декларации по ЗДДС и по чл. 92 ЗКПО с нулеви стойности и ГФО на дружеството ищец за периода 2012 – 2022 г., които са били подадени в ТРРЮЛНЦ. Основателен се явява само доводът на касатора, че съставът на Софийски градски съд не е обсъдил събраните в първоинстанционното производство показания на свидетеля Г. А.. Не би могло обаче да се приеме, че това се е отразило на решаващите изводи на съда. Основните аргументи на съда за неоснователност на исковете са за неустановяване по делото ищецът да е възложил на ответницата извършването на текущото счетоводно обслужване „В.П. Груп“ ЕООД за периода 2012 г. – 2022 г., както и счетоводните документи, предмет на претенцията, да са съставени. Показанията на свидетеля А. не са източник на конкретни данни във връзка със счетоводното обслужване на ищцовото дружество в периода 2012 г.–2022 г. и съставяните от същото в този период счетоводни документи. Свидетелят, който е прекратил работата си за търговското дружество ищец през 2014 г., излага, че „В.П. Груп“ ЕООД е част от група свързани дружества, между които „Ей Уан Дивелъпмънт“ ЕООД, при което ответницата е работила като счетоводител по трудов договор, както и че дружествата в групата не са осъществявали търговска дейност постоянно, съответно са ангажирали физически лица на работа само по време на активната си дейност. В изложението на касатора във връзка с формулираните процесуални въпроси се изразява несъгласие с изградените въз основа на преценка на доказателствения материал по делото изводи на въззивния съд, като тези доводи насочват към оспорване на правилността на въззивното решение, която подлежи на контрол едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът по т. 4 не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по същество представлява оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила с оглед неуважаване на направеното от въззивника – касатор в настоящото производство искане за допускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Формулираният от касатора въпрос по т. 4 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изисква становище относно правилността на извършената от въззивния съд преценка, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал допълнителните задачи към вещото лице по счетоводната експертиза, формулирани след приемането на заключението му в откритото съдебното заседание на СРС на 22.02.2023 г. Доколкото по-голямата част от въпросите, предмет на искането за допускане на счетоводна експертиза от въззивния съд, касаят евентуалното наличие при ответницата на счетоводен софтуер и дали той е използван за обработване на счетоводните документи на ищеца, то трябва да бъде съобразено възприетото от съда заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че няма данни ответницата да разполага със счетоводен софтуер, както и че за изготвянето на счетоводните документи, представени по делото, не е наложително използването на специализиран софтуер. Петият въпрос в изложението на касатора не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не отразява коректно мотивите на въззивния съд. Решаващият състав на Софийски градски съд е намерил, че по възлагане от дружеството ищец със сключения между него и ответницата договор за поръчка ответницата е изготвила ГФО на „В.П. Груп“ ЕООД за периода 2012 г. – 2022 г., но по делото не се установява тя да е осъществявала текущото счетоводно обслужване на ищеца по облигационно отношение и счетоводните документи, предмет на претенцията, да са съставени. Не може да се приеме за обосновано и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд, като мотивира становището си, че тъй като по делото се установява, че ответницата е съставила ГФО на ищеца за периода 2012 – 2022 г., следва на основание чл. 17 и чл. 18 ЗСч да се приеме, че между страните по спора е било налице облигационно правоотношение за счетоводното обслужване на дружеството за същия период. Касационният жалбоподател не въвежда твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, като в изложението му не се прави позоваване на настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика и не се обосновава непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. От друга страна, посочените предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 17 и 18 ЗСч са ясни и липсват данни при прилагането им да се достига до противоречиви разрешения. С посочените разпоредби е регламентирано по ясен и ненуждаещ се от тълкуване начин кои са лицата, съставящи финансовите отчети, и какви са изискванията, на които тези лица следва да отговарят. Последният въпрос, формулиран от касационния жалбоподател, също не съответства на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд. Освен това по отношение на този въпрос касаторът също не е обосновал съществуването на двете предпоставки, формиращи общото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в съответствие с изискванията на т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира, че не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. При аргументиране на очевидната неправилност на въззивния акт касаторът се позовава на допуснати от въззивния съд нарушения на съществени съдопроизводствени правила и несъответстващи на нормите на чл. 17 и чл. 18 ЗСч изводи на съда. Тези доводи насочват към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и налагат извършването на проверка на правилността на въззивния акт, която не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение