Определение № 1798 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 739/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 106/27.04.2022 г. по гр.д. № 809/2021 г., с което Окръжен съд – Добрич, потвръждавайки решение № 260393/27.05.2021 г., поправено с решение № 260553/22.10.2021 г. на Районен съд – Добрич, е уважил иска, предвиден в чл. 422 ГПК, предявен от А. К. С. срещу С. С. Д., за съществуване на вземане за лихвоносна главница с разноски по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 16 761.40 лв. по заповед за изпълнение № 221/03.02.2017 г. по ч.гр.д. № 369/2017 г. на Районен съд – Добрич. Решението се обжалва от С. С. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради вероятна недопустимост (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК) по процесуално-правни въпроси, които конкретизирани и уточнени съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до следните: 1. Длъжен ли е съдът по чл. 422 ГПК да следи дали е спазен 1-месечният срок по чл. 415, ал. 4 ПК? 2. Спазването на този срок процесуална предпоставка за редовност или за надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК ли е? 3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви дали този срок е спазен, когато във въззивната жалба е направено оплакване, че е пропуснат? 4. Спазен ли е срокът, когато исковата молба е подадена на последния ден от изтичането му по електронен път при действието чл. 62, ал. 2 ГПК (първоначална редакция)? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общото условие за допускане на касационнния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с актовете на Върховния касационен съд по нормативно и казуално тълкуване на чл. 415, ал. 4 (преди ал. 2) ГПК, чл. 62, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено по иска, предвиден в чл. 422 ГПК, предявен след изтичане на 1-месечния срок. Претендира разноските по делото. Ответникът по касационната жалба А. К. С. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е допустимо. Претендира разноски пред настоящата инстанция. От „Черноморска риба“ ЕООД и С. С. Д., помагачи на касатора/на ответника не са постъпили становища по касационната жалба. Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването в жалбата от ответника/длъжника/въззивника/сега касатор, че не е спазен 1-месечният срок по иско за съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, уважен изцяло с първоинстанционното решение. Приел е, че срокът е започнал да тече от 06.02.2018 г., когато на ищеца/заявител/въззиваем/сега ответник по касация са връчени указанията на заповедния съд за възражението от длъжника срещу заповедта за изпълнение, постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и за законовата възможност да предяви иска за съществуване на вземането по заповедта в 1-месечен срок. Приел е, че положителният установителен иск е предявен на 06.03.2018 г. (последния ден от 1-месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК), но исковата молба е нередовна. Това е така, защото е подадена по електронен път, което чл. 62, ал. 2, in fine ГПК не допуска (действащата първоначална редакция). Подадена така, исковата молба е съставен неподписан електронен документ – арг. от чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП. Поради това правилно първостепенният съд е дал указания и срок ищецът да я подпише (чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК), указанията са изпълнени в срока и поправената искова молба се смята за редовна от датата, на която е предявена – чл. 129, ал. 5 ГПК. При тези мотиви въззивният съд е заключил, че 1-месечният срок за предявяването на иска, предвиден в чл. 422 ГПК, е спазен, първоинстанционното решение е допустимо и положителната процесуална предпоставка по чл. 415, ал. 4 ГПК е налице. Задължението на съда по иска, предвиден в чл. 422 ГПК, да следи за процесуалните предпоставки за неговото съществуване и упражняване, е изяснено в т. 10 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. Актът на нормативно тълкуване на ВКС изяснява също, че стпазването на 1-месечния срок по чл. 415, ал. 2 (сега ал. 4) ГПК е една от предпоставките, свързани с надлежното му упражняване. Еднозначна е и практиката на Върховния касационен съд, че съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд дължи да се произнесе и по оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение. Следователно първите три повдигнати въпроса обуславят решението, но начинът по който въззивният съд им е отговорил, съответства на практиката на нормативно и казуално тълкуване, на която се позовава и касаторът. По тях са изключени общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. От приложеното дело по заповедното производство се установява, че на 06.03.2018 г. пред заповедния съд заявителят е представил ксероксно копие от исковата молба, която на същата дата е подал по електронен път с искане заповедният съд да съобрази спазването на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. С разпореждане от 13.04.2018 г. и по повод доклад от 10.04.2018 г. от административния секретар на Районен съд – Добрич, че на 06.03.2018 г. на електронния адрес на този съд е постъпила искова молба от заявителя, заповедният съд е разпоредил подадената пред него неподписана (в ксероксно копие) искова молба да се отдели и изпрати на Районен съд – Добрич (компетентният да я разгледа). Следователно на 06.03.2018 г. са осъществени и предпоставките по чл. 62, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК – на последния ден от срока по чл. 415, ал. 4 ГПК пред друг съд (заповедния) е подадена неподписана искова молба със същото съдържание, по която исковият съд е дължал и е дал указанията по чл. 127, ал. 1 ГПК (без значение на сгрешения съд), указанията са изпълнени в срок и въззивното решение е допустимо. Не го обуславя въпросът, спазен ли е срокът по чл. 415, ал. ал. 4) ГПК, когато исковата молба е подадена по електронен път в последния ден от изтичането му при действието на чл. 62, ал. 2 ГПК (първоначална редакция). Този срок е спазен и според предвиденото в чл. 62, ал. 2, пр. 1 ГПК, а по въпрос № 4 е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпреки изхода на делото претенцията по чл. 78, ал. 1 ГПК е неоснователна. Липсват доказателства за сторени от ответника по касация разноски пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът