Определение № 210 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3902/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 264606/09.07.2021 г. по гр.д. № 5221/2019 г. в частта, с която Софийски градски съд като е потвърдил решение № 32135/05.02.2019 г. по гр.д. № 63798/2016 г. в частта за развода, го е изменил в частта относно режима на лични отношения на майката Ж. Х. С. с детето от брака М. Й. С., [дата на раждане], определяйки го по следния начин: майката има право да вижда и взема детето всяка нечетна седмица от годината от 19.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя; всяка година от 9.00 ч. на първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции, определени от Министерство на образованието и науката, до 18.00 ч. на последния ден на всяка от тези ваканции; всяка година през първите половини на пролетната и лятната училищни ваканции на детето, определени от МОН – от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на съответната половина от тези ваканции; всяка четна година през първата половина на Коледната училищна ваканция на детето, определена от МОН – от 9.00 ч. на първия ден на тази половина до 19.00 ч. на последния й ден; всяка нечетна година през втората половина на Коледната училещна ваканция на детето, определена от МОН – от 9.00 ч. на първия ден на тази половина до 18.00 ч. на последния ден на тази половина; всяка четна година на рождения ден на детето – от 10.00 ч. до 20.00 ч. (съобразено с училищната ангажираност на детето) и всяка година на рождения ден на майката – от 10.00 ч. (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 ч. Решението се обжалва от Ж. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Ако малолетното дете е от мъжки пол, означава ли това, че бащата е по подходящият родител при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права? 2. Ниската възраст на детето предпоставя ли необходимост от непосредствена майчина грижа? 3. Наличието на прояви на психическо насилие по отношение на единия родител към другия и към неговите близки представлява ли пречка за предоставяне упражняването на родителските права на проявилия насилието родител? 4. Допустимо ли е даването на определящ превес при решаване на въпроса по чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на родителските права по критерия „повече свободно време“? 5.Задължителна ли е за съда комплексната и задълбочена преценка на всички обстоятелства от значение за решаване на същия въпрос? 6. Допустимо ли е стесняване на обхвата на понятието „интерес на детето“ чрез даване на привес на отделно правно значимо обстоятелство и извеждането му като определящо при решаване на същия въпрос? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с доводи, че отговорите, които въззивният съд им е дал, противоречат съответно: 1) на ППлВС №1/12.11.1974 г. и решение № 215/21.06.2011 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ВКС, III-то ГО – по първия; 2) на същото ППлВС – по втория; 3) на решение № 67/06.03.2015 г. по гр.д. № 4648/2014 г. на ВКС, IV-то ГО и решение № 176/08.12.2020 г. по гр.д. № 1326/2020 г. на ВКС, III-то ГО – по третия; 4) на същото ППлВС и на решение № 334/06.01.2016 г. по гр.д. № 2202/2015 г. на ВКС, IV-то ГО – по четвъртия; 5) на решение № 215/21.06.2011 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ВКС, III-то ГО и решение № 67/06.03.2015 г. по гр.д. № 4648/2014 г. на ВКС, IV-то ГО – по петия и 6) на решение № 67/06.03.2015 г. по гр.д. № 4648/2014 г. на ВКС, IV-то ГО – по шестия. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон (чл. 59, ал. 2, вр. ал. 2 СК) и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Ответникът Й. С., ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК); от процесуално легитимирана страна (касатор е майката на малолетното дете, подала въззивната жалба, с която също е искала родителските права да бъдат възложени на нея); при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: Въззивният съд е приел, че страните са във фактическа раздяла от м.октомври 2016 г., близо след навършената 3-годишна възраст на детето им от брака М.. Оттогава синът им е с установено местоживеене при бащата. Майката работи в Българска стопанска камара и е докторант в УНСС с работно време от 9.00 до 18.00 ч. Установила е връзка на брачни начала с мъж, с когото са създали спокойна семейна атмосфера, взаимност и обич. За отглеждането на детето разчита на неговата помощ, на майка си и на живущи в близост братовчеди. Бащата е държавен служител с работно време от 8.00 до 16.30 ч. След като майката е напуснала семейното жилище основно той отглежда детето М.. Бащата живее с него. Може да разчита на помощ в грижите за сина си на своята майка, с която двамата живеят заедно, а и на баща си (дядото на М.), на сестра си и на други близки роднини. Въззивният съд е намерил също, че детето е привързано и към двамата родители, изпитва топли чувства към всеки от тях, без проявена симптоматика на родителско отчуждение или враждебност към майката. Родителите са проявили необходимата зрялост и не са въвели М. в междуличностния си конфликт. Всеки притежава необходимия родителски капацитет и възможности да осигури материална му обезпеченост, включително самостоятелна стая. Синът им знае за физическото насилие, което баща му е проявил на 19.10.2016 г. към майката и към нейната майка (към тъща си) - ударил ги е с юмрук. Пред психолога обаче детето е заявило, че е забравило този случай. Въззивният съд е достигнал до извода, че проявеното насилие е прецедент, обясним със засилената емоционална реакция на бащата до степен на афект поради наскоро прекратената (към инцидента от 19.10.2016 г.) семейна връзка, а и поради намесата на тъщата в обтегнатите тогава отношения между съпрузите. Въпреки че живее при баща си, а той от най-ранната му възраст се е грижил за него (майката е прекъсвала двукратно платения си отпуск за отглеждане на малкото дете) М. е обгрижван и от двамата родители. Въпреки фактическата раздяла, бащата не е очернил образа на майката, а двамата родители са установили отношения, близки до споделеното родителство, макар и да не са успели да постигнат съгласието по чл. 59, ал. 1 СК. М. е общителен, със спокойни и адекватни реакции, с нормални за възрастта си интелектуално и емоционално развитие. Той е 8-годишен към приключените съдебни прения пред въззивния съд. Не проявява негативни изживявания и мисли. При така установената фактическа обстановка и като е отчел желанието на всеки от родителите да упражнява родителските права, въззивният съд е дал привес на личността на бащата. Посочил е следните фактори: 1) М. е момче, навършил е 8-годишна възраст, и му предстои навлизане в пубертета, когато повече ще се нуждае от модел на мъжко поведение, а не от майчиния такъв; 2) бащата упражнява професия, която му предоставя повече свободно време за грижи и занимания с детето, отколкото са възможностите на майката; 3) проявеното физическо насилие е към майката на детето и към нейната майка, а не към М.; еднократен акт е, не се е повторил през последните 5 години, има емоционално обяснение, а детето не го помни; 4) промяната на местоживееенето при майката, свързана с възлагането на родителските права на нея, неизбежно ще причини стрес и психически дискомфорт на крехката 8-годишна възраст на М., включително би довела до смяна на избраното училище или до продължително пътуване до сегашното училище. При тези съображения въззивният съд е възложил родителските права на бащата и е установил местоживеенето на 8-годишния М. при него, определяйки режим на лични отношения с майката, по-широк от обичайния. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят решението, но начинът, по който са решени не противоречи, а съответства на ППлВС № 1/12.11.1974 г. Въззивният съд е решил отнесените до него въпроси за родителските права, местоживеенето и личните отношения на 8-годишното дете М. от прекратения с развод брак на страните, зачитайки в съвкупност всички онези обстоятелства, които обуславят висшия (най-добрия) интерес на детето в смисъла по чл. 59, ал. 4 СК. Преценил ги е в съвкупност, а не е дал привес на нито едно от тези обстоятелства над друго, така както се приема и в решенията по чл. 290 ГПК на ВКС, на които касаторът се позовава. Макар по повдигнатите въпроси да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, по никой от тях не е налице допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При тези мотиви, съдът