Определение № 1489 от 19.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 422/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Ю. С. К. срещу решение № 228/15.03.2021 г. по в.гр.д. № 2794/2020 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна на решение № 36/09.03.2020 г., поправено с решение № 40/10.03.2020 г., постановени по т.д. № 67/2019 г. на Окръжен съд – Враца, са отхвърлени предявените от настоящия касатор против ответника ЗАД “А. БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над 50 000 лева до обжалваемия размер от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и над 1 059,35 лева до 1 694,96 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП на 29.10.2018 г. на път III-101 между селата Бутан и Г. с участието на лек автомобил “Тойота Хайлукс” с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Т. А. Т., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.

Въззивното решение в останалата част е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната част - касационно основание по чл.281, т. 3 ГПК. Оспорва се като занижен определеният по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на получените травматични увреждания от процесното ПТП. Изтъква се, че същото не съответства на практиката на ВКС в сходни случаи. Изразява се несъгласие с извода на апелативния съд за прилагане на института на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Развива се тезата, че макар да е установено по делото, че в тъмната част на денонощието по пътното платно пострадалият е управлявал ППС с животинска тяга, което не е било обозначено с ясно видима жълта или бяла светлина, то приетото съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна не е налице или най-малкото не е в такава висока степен – от 60%. Счита се, че по делото не е доказано по категоричен начин, че каруцата не е била оборудвана със светлоотразителни елементи, че имало интензивен насрещен трафик, който да се е отразявал на видимостта на водача на автомобила и който да не му е позволявал движение на дълги светлини. От това се извежда аргумент, че единствената причина за ПТП са действията или бездействията на водача на МПС, който независимо че е имал възможност да възприеме движещата се попътно каруца и да реагира с аварийно спиране, не е предприел никакви действия, видно от липсата на спирачен път. Ако се приеме наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, степента му не е повече от ј или 1/5. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ в обжалваемите размери, както и присъждане на направените разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити доводи за допускане на касационно обжалване, които кореспондират с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Съпоставима ли е отговорността на водача на ППС с животинска тяга, управлявал го в нарушение на чл. 71 ЗДвП с отговорността на водача на моторно превозно средство?”.

2. “При определяне на степента и размера на допринасяне/ съпричиняване на вредите, от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението и конкретно когато пряката причина за настъпването на ПТП е управление на МПС със скорост, несъобразена с пътните условия и собствените си възможности?”.

По поставените питания се счита, че е налице отклонение на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., както и относно степента на съпричиняване при произшествие с участието на ППС с животинска тяга - решение № 199/16.01.2020 г. по т.д. № 224/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., и решение от 05.07.2012 г. по т.д. № 373/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о.

Соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, не може да послужи за факултативен достъп до касационен контрол поради неговата отмяна (изм., ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.).

Твърди се, че обжалваното решение е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация ЗАД “А. БЪЛГАРИЯ” АД оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните страни по спора, за да отмени и потвърди частично първоинстанционното решение, е приел, че страните не спорят, че на 29.10.2018 г. около 18,00 ч. на път III-101 между селата Бутан и Г. е настъпило ПТП между пътно превозно средство с животинска тяга, управлявано от ищеца Ю. К., и т.а. “Тойота Хайлукс” с peг. [рег.номер на МПС], управляван от Т. А. Т., вследствие на което на К. са причинени телесни увреждания. Не се спори, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача е застрахована при ответното дружество, пред което на 26.11.2018 г. ищецът е предявил застрахователна претенция, по която обезщетение не е определено, нито изплатено.

От въззивния съд е обсъден събраният по делото доказателствен материал. Решаващият състав на САС е счел, че механизмът на ПТП е изяснен от приобщените писмени доказателства и от заключенията на САТЕ. Отбелязал е, че обсъдените основно и допълнително заключение на тази експертиза са категорични в изводите си, че преди удара водачът на товарния автомобил е управлявал превозното средство на къси светлини, с 57 км/ч, като е изчислено, че опасната зона за спиране при тази скорост е 68 метра. Вещото лице е посочило, че каруцата се е намирала на разстояние 50 метра от автомобила в момента, в който е попаднала в осветената зона на фаровете му. При така установените факти апелативният съд е намерил, че скоростта на движение на товарния автомобил е била несъобразена с конкретната пътна обстановка, характеризираща се с движение в тъмната част на денонощието по неосветен път при насрещно движение и включени къси светлини, защото видимостта на късите светлини е около 50 метра - разстояние, което е по-малко от опасната зона на спиране (68 метра) при поддържаната скорост 57 км/час. От горното е формирал извод за управление на товарния автомобил от водача Т. в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП - при несъобразяване с конкретните условия на видимост. Настъпилото ПТП е в пряка причинна връзка с противоправното поведение на водача, който е управлявал автомобила с несъобразена скорост за спиране в рамките на осветената зона от фаровете.

За да определи дължимото на пострадалия справедлив размер на обезщетението, съставът на САС е съобразил броя, вида и тежест на причинените телесни увреждания и техния медико-биологичен характер - мозъчно сътресение, без изпадане в безсъзнание, контузия на гръдния кош и на долен ляв крайник, счупване на четири леви ребра, многофрагментно счупване на кости на тазовия пръстен на таза вляво, счупване на 5 поясен и 1 кръстцов прешлен, охлузвания на главата, тялото и крайниците; вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за ищеца - болнично общо за 16 дни с проведена оперативна интервенция и домашно-амбулаторно; продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ. Взети са предвид и установените от гласните доказателства интензитет на търпените болки и страдания, както и обстоятелство, че продължителен период от време ищецът е бил затруднен в елементарното си битово обслужване и че е имал необходимост от чужда помощ. Отчетени са и изводите на вещото лице медик, че около една година след инцидента, пострадалият е с накуцваща походка и се придвижва с помощни средства; че е налице ограничен обем на движенията на тазобедрената става; че към момента на прегледа все още не е възстановен от получените увреди, както и че с напредване на възрастта, прогнозата за стабилизиране на здравословното му състояние е песимистична. Преценени са и възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 67-годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-икономическите условия в страната към 29.10.2018 г. и лимита на застрахователните покрития към същата дата. При тези данни въззивният съд е намерил, че сумата 125 000 лева е справедливото обезщетение, което би компенсирало ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.

По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, решаващият състав е констатирал, че пред въззивната инстанция страните не спорят, че ППС с животинска тяга, управлявано от ищеца, не е било оборудвано с предвидените в чл. 71, ал. 1 ЗДвП два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, както и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина отзад вляво, доколкото е безспорно установено, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието. Обсъдил е установеното от заключението на основната САТЕ, че ако каруцата е била обозначена със светлоотразителни знаци и светлинни сигнали, би била видима за водача на товарния автомобил при разстояние 150 метра, както и че освен противоправното поведение на водача, изразяващо се в управление на автомобила с несъобразена с осветеността на фаровете на къси светлини скорост, причина за настъпването на инцидента е и движението на каруцата в дясната пътна лента без посочените в чл. 71 ЗДвП светлоотразители. Въз основа на това е формиран извод, че движението на необозначената каруца е допринесло за настъпването на ПТП и на вредоносния резултат. Съобразявайки механизма на ПТП и поведението на участниците в него, апелативният съд е определил приноса на ищеца за настъпване на ПТП и вредоносния резултат на 60%.

По тези мотиви е приел, че ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 059,35 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени при процесното ПТП на 28.10.2018 г., ведно със законната лихва върху същите, считано от 26.02.2019 г. до окончателното плащане. При тези крайни изводи въззивният съд е отменил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди над 40 000 лева до 50 000 лева, като е присъдил допълнително на ищеца още 10 000 лева, отменил е първоинстанционното решение за уважаване на иска за обезвреда на имуществените вреди над 1 059,35 лева до 1 324,19 лева и е отхвърлил претенцията в тази част, както и е потвърдил решението на първата инстанция в останалата обжалвана част.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касация поради “очевидна неправилност” на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от ВКС пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. В останалите случаи, каквото е изразеното от страните несъгласие с мотивите на въззивния съд относно и приетия принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и степента на съпричиняване, представляват оплакване за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за очевидна такава. Същите не могат да бъдат разглеждани в селективната фаза на касационното производство по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо не се обосновава наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за осъществяване на касационна проверка.

Поставените от обжалващата страна два въпроса могат да се обобщят като правно питане относно установяване на приноса на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и степента за допринасяне за настъпилите вреди. Същите са материалноправни и са обусловили изхода на спора, поради което покриват общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС са дадени разяснения, че приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Наличието и степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. Съгласно т. 7 от ППВС № 17/1963 г., от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. Задължителната практика на касацията относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е доразвита в трайната такава, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 15/19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, II т.о., решение № 97/06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 33/04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ВКС, II т.о., както и в решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., и др.).

В обжалваното решение по спорния въпрос относно приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице по САТЕ, според което причината за настъпването на инцидента е неправилното движение по дясната лента на платното за движение на каруцата, теглена от конски впряг, която не е била оборудвана за движение през тъмната част на денонощието със светлоотразители, отзад и в ляво със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, както и несъобразената скорост на товарния автомобил с разстоянието на видимост при движение на автомобила с включени къси светлини при разминаване с насрещно движещо се МПС. Вещото лице е изчислило, че при липса на светлинна сигнализация на каруцата, тя е попаднала в опасната зона за спиране на товарния автомобил при движение със скорост 57 км/час. Ако каруцата е била оборудвана с необходимите светлоотразителни знаци и светлинни сигнали, при нормални пътни условия би била видима от техническа гледна точка от разстояние около 150 метра. Според експерта, в конкретната пътна обстановка при възникналата опасност водачът на автомобила е трябвало да предприеме аварийно спиране, без да напуска дясната половина на платното за движение. При така установеното апелативният съд е приел, че движението на каруцата в дясната пътна лента без посочените в чл. 71 ЗДвП светлоотразители е допринесло за настъпването на ПТП на вредоносния резултат. Като е отчел механизма на ПТП и поведението на участниците в него, решаващият състав на САС е определил приноса на пострадалия за настъпването на вредите - 60%. При тези данни по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не се обосновава релевираното от страната отклонение на въззивното решение от задължителната и постоянна практика на касационната инстанция и по поставените правни въпроси отсъства преценка за наличие на поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираните от касатора решение № 199/16.01.2020 г. по т.д. № 224/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., и решение от 05.07.2012 г. по т.д. № 373/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., относно възприетата степен на съпричиняване на пострадалия са ирелевантни, тъй като разглеждат хипотеза на увредено лице, което е било пътник в ППС с животинска тяга, а не водач на такова, какъвто е разглежданият случай.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на обжалваното решение на Апелативен съд – София.

По разноските:

Поради недопускане на касационна проверка право на разноски има ответникът по касация. Въпреки направеното в отговора на касационната жалба искане в този смисъл, същият не представя доказателства за извършването на такива пред ВКС, поради което и не му се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,