Определение № 1 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. прокуратура,[населено място] срещу въззивно решение № 2099 от 18.12.2009 год. по гр.д. № 2705/2009 год. на П. окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 312 от 7.08.2009 г. по гр.д. № 97/2009 г. на А. районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. Д. С. срещу Прокуратура на Р България иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 4000 лв. и имуществени в размер на 400 лв. и в тази част е постановено ново, с което Прокуратура на Р. България е осъдена да заплати на С. Д. С. сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 400 лв. имуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.2 З.. В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че разпоредбата е приложена формално без да са обсъдени всички относими доказателства и че поставения правен въпрос е разрешен в противоречие с представената съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С. Д. С. не е подал писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба в частта, с която се обжалва решението на въззивния съд, с което Прокуратура на Р. България е осъдена да заплати обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на сумата 4000 лв. е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, а в частта, с която е осъдена да заплати обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на сумата 400 лв. е процесуално недопустима, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящия случай обжалваемият интерес е 400 лв., т.е. под определения в закона размер за допустимост на касационното обжалване. Касационната жалба в тази част е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивна инстанция по спор за парично вземане, с обжалваем интерес до 1000 лв., поради което следва да бъде оставена без разглеждане. В частта, с която касационната жалба на О. прокуратура,[населено място] е процесуално допустима следва да се допусне касационно обжалване, поради следното: Поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост” изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в нарушение на трайно установената практика при определяне размера на неимуществени вреди от непозволено увреждане, включително и представената. По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от Прокуратура на Р. България част, с която е осъдена да заплати обезщетение за неимущесвени вреди в размер на сумата 4000 лв. По исковете по чл.2 З. прокуратурата не дължи държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.