Определение № 346 от 29.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3705/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. от [населено място], общ.Ел.П., против решение от 11.06.2013 г. по гр.д. № 718/2013 г. на Софийски АС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на СГС в частта, с която предявеният от касатора срещу З. Б. В. иншуранс груп-С. иск по чл.226,ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените 20 000 лв. до предявените 80 000 лв. за неимуществени вреди от ПТП на 24.02.2008 г. С обжалваното решение е прието следното: С оглед скоростта на движение на автомобила и мотоциклета, ако ищецът е имал предпазна мотористка каска, при удара и падането би получил само леки контузии на меките тъкани на главата вместо черепно-мозъчна травма със счупени черепни кости. Затова, съдът е намерил за справедливо обезщетение в размер на 30 000 лв., намалено със степента на съпричиняването, изразяващо се в липса на предпазна каска за мотоциклетисти-чл.137е ЗДвП. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че размерът на неимуществените вреди по чл.52 ЗЗД е определен в нарушение на задължителната практика-ППВС 4/68 г. Определянето на по-конкретни критерии за размера на вредите, би било от значение за правилното прилагане на закона и развитие на правото, тъй като критериите по ППВС 4/68 г. са твърде общи и принципни. Съдът не е обсъдил всички доводи на страната, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий. Въззивният съд е изпълнил изискванията на р.ІІ от мотивите и т.11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.68 г. да се вземат под внимание конкретните обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди-стр.2 от мотивите. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.