Определение № 1588 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 408/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Перник, представлявана от Кмета на общината Ст. В., чрез адв. А. А., срещу въззивно решение № 1259 от 25.10.2022 г. по в.гр.д. № 1005/2022 г. на Апелативен съд - С.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не взел предвид, че преди инцидента ищецът е имал здравословни проблеми, които са в причинна връзка с увреждането и са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: При претърпяно увреждане от пешеходец в резултат на предприето придвижване в участък от общински път, който видимо не е бил в добро състояние, следва ли да се приеме, че отговорността за настъпване на вредоносния резултат е единствено на общината - собственик на пътя, и че пешеходецът няма никакъв принос, след като грижата за собственото здраве, която трябва да се прояви и от най- невнимателния човек, е да се съобрази с характеристиката на пътния участък, по който се придвижва. В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Р. Д. А. е изразил становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество - че решението е правилно и законосъобразно и не страда от пороци, налагащи касирането му. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 35 от 31.01.2022 г. по гр.д. № 467/2021 г. на Окръжен съд - Перник, с което [община] е осъдена да заплати на Р. Д. А. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 4 338.35 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждане, настъпило на 12.05.2021 г. при движение по огъната и неравна тротоарна настилка на [улица]в отсечката между [улица]и [улица]в [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото увреждане, ведно със законната лихва върху нея от 12.05.2021 г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на посочената дата ищецът е вървял по тротоара на [улица]в посочения участък. Тротоарът е бил в изключително лошо състояние, силно увреден, с разбити, разместени, стърчащи и изпочупени тротоарни плочи. Ищецът се спънал и паднал, в резултат на което получил счупване на дясна бедрена кост в горния й край в областта на шийката, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник. За лечение на счупването е постъпил в болнично заведение, където е претърпял оперативна интервенция, изразяваща се в тотална смяна на тазобедрената става. Възстановителният период е бил около 6 месеца, през който ищецът, особено в първите три месеца, се е нуждаел и е бил зависим от чужда помощ за обслужване на елементарни битови нужди. Претърпял е болки и страдания, които са били особено силни в първите два месеца. Вследствие на инцидента е получил и остро стресово разстройство - стресова реакция с тревожно-фобийна симптоматика, а като резултат от продължителното лечение и рехабилитация е получил и соматоформна вегетативна лабилност - колебание в стойностите на кръвното налягане, на кръвната захар, безсъние, епизодична тревожност, напрежение, изтръпване. Налице са и увреждания, които трайно или до живот ще съпътстват ищеца- оперативен белег по външната страна на дясна тазобедрена става и силно ограничени и болезнени движения на същата с функционален дефицит от 50 %, както и ограничен обем на движение на лявата тазобедрена става и двете коленни стави. Съобразявайки тези обстоятелства, както и възрастта на ищеца към момента на увреждането / 63 години/, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за действителното претърпените болки и страдания е в размер на 50 000 лв., но доколкото ищецът претендира частично сумата от 26 000 лв., претенцията му следва да бъде уважена до претендирания размер. Въззивният съд е обсъдил и наведеното от ответника възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият отпреди увреждането е имал нарушения в двигателните функции на тялото и крайниците, и не е проявил необходимото внимание при движението си по видимо повредения тротоар. Намерил е същото за неоснователно, като е посочил, че ищецът се е движил на разрешено и предназначено за пешеходци място, и неговото поведение не е в причинна връзка с настъпилото увреждане. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изведения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, тъй като същият не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както в задължителната, така и в каузалната практика на ВКС е изяснено, че принос на увредения по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице, когато със свое противоправно поведение той е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или за увеличаване на техния обем. Съпричиняването може да се изразява и в поемане на предвидим и очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. В този смисъл е приетото в т.7 от ППВС № 7/1963 г.; т.7 от ТР № 1/2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС; ТР № 1/2022 г. по тълк.д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд се е съобразил с тази задължителна съдебна практика. Движението по тротоар на пешеходци не може да се окачестви като противоправно, защото основното предназначение на тротоара е именно да служи за движение на всички пешеходци, включително такива със затруднения в походката поради възраст, заболяване и пр. Не е противоправно и не може да се третира като поемане на предвидим и очакван риск или неговото игнориране движението по тротоар, който е във видимо недобро състояние. Доколкото по делото не е установено участъкът от тротоара, на който е настъпила злополуката, да е бил сигнализиран като опасен за движение на пешеходци, не може да се поддържа, както е приел и въззивният съд, че ищецът е пренебрегнал основни правила за собствената си безопасност, като се е движил по него. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв на адв. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 2047 лв., определено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 във вр. с чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната от него безплатна адвокатска помощ за изготвяне на отговор на касационната жалба. Водим от гореизложеното съдът