Определение № 399 от 06.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 10.10.2011 год. решение № 1547 по т.д.№ 701 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 785 / 29.07.2010 год. на СГС, ТО, VІ – 7 състав по т.д.№ 1290 / 2006 год., в частта с която касаторът е осъден да заплати на [фирма], на основание чл.399 ал.1 / отм./ от ТЗ, сумата от 41 260,19 лева - застрахователно обезщетение, за настъпило на 09.07.2005 год. застрахователно събитие, ведно с лихвата от предявяване иска до окончателното заплащане на главницата, както и в частта в която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му за иска по чл.86 от ЗЗД част и вместо това е постановено заплащане от касатора, в полза на [фирма], на мораторна лихва от 1949,83 лева. К. оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Формулира основания за допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, като по допустимостта на касационното обжалване счита, че не е формулиран ясен и относим правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.Счита ,че изложението се основава на преценка на изводите на съда относно установените в производството по спора факти и следователно е приложимо към преценка на правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове от [фирма] против [фирма], за заплащане на застрахователно обезщетение от 40 000 лева, на основание сключена между страните имуществена застраховка „ Индустриален пожар и щети на имущество”, с оглед настъпило на 06.07.2005 год. застрахователно събитие и претърпени от застрахования ищец вреди, ведно с обезщетение за забава в издължаването на застрахователното обезщетение.Защитата на ответника се концентрира върху противопоставяне липсата на валидно възникнало между него и ищеца застрахователно правоотношение, предвид подписването на застрахователната полица от лице - застрахователен брокер, който, съгласно приложимия към момента на сключването на договора Закон на застраховането / отм./ - чл.43 във връзка с Наредба № 5 / 15.10.2003 год. за извършване на дейност като застрахователен брокер и застрахователен агент – чл.2, не би могъл да договаря от името и за сметка на застрахователя. В този смисъл се е позовал и на клаузите на сключеното с брокера споразумение № 0100 / 318 – 3Б от 30.04.2005 год., за осъществяване на посредничество по сключване на застрахователни договори. Оспорва, че извършването на плащането на първата застрахователна вноска / безспорно установена като преведена на 6 юли 2005 год. по сметката на застрахователния брокер, но преведена на застрахователя много по-късно – на 18.07.2005 год. / не предпоставя влязло в сила помежду им застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие - 09.07.2005 година. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 41 260 ,19 лева, съизмеряващо стойността на погинала при застрахователното събитие / наводняване на складово помещение на ищеца / стока - брикети, както и извършени от застрахования разходи, документирани с 4 представени по делото фактури, в които е посочено извършването им за укрепване на стена и изграждане на отводнителен канал. Въззивният състав е приел, че застрахователната полица е подписана от лице без представителна власт, действало от името и за сметка на застрахователя, но обвързва страните по спора, като е приел за приложима нормата на чл.301 от ТЗ. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че превеждането на първата застрахователна вноска от посредника [фирма] на [фирма] е обстоятелство относимо към уреждане вътрешните правоотношения по договора за посредничество и възражението за несъществуващо към момента на застрахователното събитие застрахователно правоотношение е неоснователно. Действително ,съдът е изложил съображения, че не приема тезата на ответника за недопустимо сключване от застрахователен брокер на застрахователни договори от името и за сметка на застраховател, но този му извод не е решаващ. Съдът е изходил от съдържанието на сключеното между застрахователя и [фирма] споразумение за посредничество и е приел, че същото изключва правото на застрахователния брокер да сключи застрахователния договор, в който смисъл последният е превишил представителната си власт. Мотивите на въззивното решение не съдържат изводи, основани на доказателствата за съществуваща трайна за [фирма] практика, по сключване на застрахователни договори чрез застрахователен брокер. В обосноваване допустимост на касационното обжалване, касаторът е поставил материалноправния въпрос: „ дали застрахователният брокер, очевидно с оглед приложимата към казуса нормативна уредба - Закон за застраховането / отм. / - чл.43 вр. с Наредба № 5 / 15.10.2003 год. за извършване на дейност като застрахователен брокер / чл.2 /, може да действа по възлагане на застраховател и обвързва ли го с подписване на застрахователната полица от негово име и за негова сметка „, както и недостатъчно ясно формулиран материалноправен въпрос, който с оглед правомощията си, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав конкретизира както следва: „дали наложилата се, идентична на процесния случай, практика в уреждане правоотношението между застрахователя и застрахователния брокер по сключването на застрахователни договори, може да дерогира приложението на императивни норми на закона „ / непосочени изрично, но очевидно имайки предвид цитираните по-горе относно правата на застрхователния брокер /. Поставен е и въпроса: „ следва ли застрахователното обезщетение да възмездява разноски по извършени в увредения имот подобрения или същото е ограничено до средствата по възстановяване на увреденото „. В обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът формално се е позовал на значение на така поставените въпроси за точното приложение на закона. Настоящият състав на второ търговско отделение намира, че така поставените въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК,тъй като не са включени в предмета на спора и отговор на същите не обуславя решаващите изводи на съда, поради следното: Както се посочи по-горе, решаващите изводи на съда по главния иск се основават на приложение нормата на чл.301 от ТЗ в правоотношението между страните по спора, изхождайки от клаузите на сключения между ответника - застраховател и застрахователния брокер договор за посредничество, който в релевантните си, приложени от съда, клаузи се явява в съответствие с тезата на касатора за правомощията на застрахователния брокер, респ. в съответствие с цитираните от същия разпоредби на Закон за застраховането / отм. / и Наредба № 5 / 15.10.2003 год.. Правен въпрос ,свързан с приложението на чл.301 от ТЗ, като обуславящо решаващите изводи на съда, касаторът не е формулирал. Както се посочи по-горе, съдът не е обосновал решението си с противопоставената от ищеца трайна практика на застрахователя по сключване на застрахователни договори, чрез същия застрахователен брокер. Относно поставения въпрос, касаещ възмездяване на „ подобрения „ чрез заплащането на застрахователно обезщетение / относно сумата от 7 824,19 лв.,доказана с приложени по делото 4 фактури / - същият е фактологично обусловен от преценката на въззивния съд досежно характера на извършените от застрахования действия. Ищецът е претендирал възмездяване на разноски по възстановяване претърпени върху имуществото му вреди и въззивният съд е разгледал и потвърдил присъждането им, приемайки ги като такива, без да е обосновал квалификация на същите като „ подобрения „ в имота и да ги е присъдил като подобрения. Изрично мотивите му сочат възмездяване на разноски по възстановяване на паднали при наводнението стени в северната част на битовото помещение и възстановяване на изгорели двигатели. Нещо повече - съдът изрично е приел, че се касае за средства, вложени в действия, необходими за понататъшната нормална производствена дейност на обекта, т.е. за необходими разходи. Доколко характеристиката на действително извършеното кореспондира с установеното от съда, е въпрос по правилността на въззивното решение, в аспект на обоснованост на правните му изводи въз основа на превратно възприети факти и доказателства по делото. Тъй като въпросите не покриват общия критерий за допустимост на касационното обжалване, разглеждането на допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е не само безпредметно, а и невъзможно. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение