Определение № 678 от 10.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3714/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. Д., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат С. Б. против определение № 8166 от 20.04.2013 г. по ч. гр. д. № 525/2013 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната жалба на Н. И. Д., [населено място] срещу разпореждане на Софийски районен съд, 67 състав, постановено по гр. д. № 15259/2012 г. на 09.04.2012 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед от 28.11.2012 г. В частната касационна жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В законоустановения срок ответникът по частната касационна жалба е ангажирал становище за оставянето на частната касационна жалба без уважение. ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение, постановено по реда на чл. 419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК. Същите не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, ВКС-І т. о.